О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
София 04.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 септември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1724/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Д. Я., Е. Д. Я., Й. Н. Я., Р. К. Д. и Н. К. Я. – Ц., приподписана от адв. Е. Я., против решение № 252 от 23.07.2009 г. по в.гр.д. № 1129807 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 520 от 24.08.2007 г. по гр.д. № 1720/06 г. на Разложкия районен съд, с което по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на З. З. Г. и Е. Х. Б., че нива с площ 5.00 дка в м. “Белизмата” в землището на гр. Б., е била собственост преди образуването на ТКЗС на Р. А. Я. и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивния съд е приел, че ответници по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ могат да бъдат само лица, които са претендират права върху земеделска земя към момента на колективизация на земята, но не и тези, придобили права върху нея след този момент по силата на универсално или частно правоприемство.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са посочили, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените с него въпроси дали е налице правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против лицето, придобило права върху земеделска земя след реституирането й и дали предявяването на този иск прекъсва придобивната давност при положение, че приобретателите владеят имота на правно основание, годно да ги направи собственици и не участвуват в производството по делото.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес, по съображения, че ответниците по иска не противопоставят права върху процесния недвижим имот към момента на образуване на ТКЗС, а се позовават на придобивно основание, осъществено след като правото на собственост е било възстановено на техния праводател Община Б.. Посочил е, че искът с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е специален установителен иск, който има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи към момента на кооперирането им.
Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси за наличието на правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу лице, което противопоставя самостоятелни права върху земеделската земя, придобити след влизане в сила на ЗСПЗЗ, е относим към изхода на делото, тъй пряко е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на него обаче не е изпълнено специалното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, на което се позовават касаторите. Съгласно разясненията, дадени с т.3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по него няма създадена съдебна практика или има такава, но тя е неправилна и се нуждае от промяна поради неточно тълкуване на закона или от осъвременяване поради изменения в законодателството и обществените условия.
По въпроса за правния интерес от воденето на установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има създадена трайно установена съдебна практика, която приема, че установителният иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й, а правният интерес от провеждането му се свързва с установяване на субекта, в чиято полза следва да се извърши възстановяването. Такъв спор за материално право е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността се оспорва от трети лица, които претендират да са били собственици на земеделския имот към релевантния минал момент – този на обобществяване на земята, поради което имота подлежи на възстановяване в тяхна полза.
В случая тази хипотеза не е налице, тъй като ответниците противопоставят права, придобити след влизане в сила на ЗСПЗЗ по договор за замяна с Община Банско, без да твърдят, че са били собственици на земята към момента на обобществяването й. Тези обстоятелства сочат на спор за материално право, но към настоящия момент, който не може да бъде разрешен чрез иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Вторият от поставените въпроси – дали предявяването на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за последица прекъсване на придобивната давност при положение, че приобретателите владеят имота на правно основание, годно да ги направи собственици и не участвуват в производството по делото, е неотносим към изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, поради което не може да обоснове допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения въззивното решенение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице визираните в чл. 280, ал.1 ГПК основания.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 от 23.07.2009 г. по в.гр.д. № 1129/07 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: