О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 25.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1648/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. А. Д. е подала касационна жалба против решение № 97 от 23.04.2009 г. по в.гр.д. № 98/ 09 г. на Хасковския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 167 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 184/03 г. на Свиленградския районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което е постановено изнасянето на публична продан на делбения имот, представляващ УПИ ІІ- 1386 в кв. 87 по плана на гр. С., целият с площ 292 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. Оплакванията са за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че са били налице предпоставките на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ за уважаване на възлагателната й претенция, тъй като не притежава друго жилище и влошеното здравословно състояние на нея и съпругът й налагат да живеят в процесния имот. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса дали при установяване на законовите изисквания за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ съдът следва да изхожда само от адресната регистрация на заявилият претенцията или от всички обстоятелства по делото, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация А. Г. А. в писмен отговор на касационната жалба, подаден от неговия пълномощник адв. К., изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За остави в сила първоинстанционното решение, с което съсобствеността между страните е прекратена по реда на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, въззивният съд е приел, че същият не може да бъде възложен на съделителката З. Д., тъй като искането за възлагане е заявено от нея извън срока по чл. 288, ал.5 ГПК/ отм./ и както и поради това, че към момента на откриване на наследството тя не е живяла в наследствения имот. Приел е, че първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е било насрочено за 28.03.2005 г., за което и двете страни са били редовно призовани. В това заседание З. Д. е предявила само претенции по сметки, но не е направила искане за възлагане на наследствения имот. Това е сторила едва на 17.03.2008 г., т.е. близо три години по – късно. На следващо място е посочил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./, защото не е живяла в наследствения имот към момента на откриване на наследството на родители й, като е обосновал този извод с обясненията на същата, дадени в съдебно заседание.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правен въпрос за това дали при преценка за наличие на законовите изисквания за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ съдът следва да изхожда само от адресната регистрация на заявилият претенцията или от всички обстоятелства по делото, не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като в разглеждания случай няма самостоятелно значение за способа за извършване на делбата. Разглеждането на материалноправните предпоставки за уважаване на претенцията за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ е обусловено от наличието на надлежно заявено в срока по чл. 288, ал.5 ГПК/ отм./ искане. При спазване на закона и в съответствие с трайно установеното практика на на ВКС въззивният съд е приел, че с изтичане на първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата се преклудира възможността да се упражни правото по чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./. Ето защо след като е прието, че искането от З. Д. за възлагане на делбения имот е направено след изтичане на определения от закона срок, а това не се оспорва от жалбоподателката, безпредметно е да се допуска касационно обжалване по въпрос, относим към материалноправните предпоставки за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК / отм./
Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/ 2010 година на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по правни въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело.
В случая това изискване не е осъществено, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 23.04.2009 г. по в.гр.д. № 98/ 09 г. на Хасковския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: