1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
София, 08.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 359/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от адв.П. – пълномощник на Г. Й. П. и М. Д. П. , срещу въззивно решение № 35 на Добрички окръжен съд, постановено на 17.02.2012г. по в.гр.д.№ 819/2011г. С това решение е отменено решение № 49 т.Х стр.63 от 12.10.2011г., постановено по гр.д.4400/2010г. на Д. и вместо него е постановено ново, с което съдът : ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти : дворно място на площ от 305 кв.м. в идеални части от цялото с площ 442 кв.м. , съставляващо имот с идентификатор №……… по КК на [населено място] с административен адрес [улица] изградените върху него жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м., състояща се от три стаи, салон и две кухни с идентификатор №….. и сграда със застроена площ от 17 кв.м. с идентификатор №……..,представляваща хангар , депо , гараж при квоти по 1/2 ид.част между съделителите П. Й. П. и Г. Й. П. ; ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Й. П. срещу М. Д. П. иск за делба на процесните недвижими имоти; ОСЪЖДА Г. Й. П. да заплати на П. Й. П. сумата от 49.50лв.месечно, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на делбените имоти, начиная от влизане на решението по допускане на делба в сила до окончателното й извършване; ОСЪЖДА П. Й. П. да заплати на М. Д. П. направените по делото разноски в размер на 400лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което преповтаря дословно съдържанието на касационната жалба, се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси, “което представлява произнасяне по основните въпроси, засягащи допустимостта и основателността на иска, на които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото” . Според касаторите конкретният казус е съществен, предвид правилното приложение на нормата на чл.40 ЗЗД . Считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна П. Й. П., в представен писмен отговор чрез адв. О., взема становище, че не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касаторите. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Предвид изхода на делото разноски за касаторите не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 на Добрички окръжен съд, постановено на 17.02.2012г. по в.гр.д.№ 819/2011г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: