О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
София, 16.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1539 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 154141 от 16.11.2017 г. на К. Л. Р., подадена чрез адв. Б. К., против определение № 24024 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 9486 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 25.03.2015 г. по гр.д. № 61627 по описа за 2012 г., с което е върната въззивната му жалба с вх. № 1002845 от 15.01.2015 г.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
Ответната страна по жалбата – В. К. Р. е подала писмен отговор, чрез адв. В. Р., в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество се поддържа неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Частна касационна жалба е подадена е от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното въззивно определение, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, обжалваното определение попада в предметния обхват на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на подадената въззивна жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК поради неотстраняване в указания срок на констатирните нередовности, а именно – заплащане на държавна такса и прилагане на препис от жалбата. Съдът е посочил, че с разпореждане от 05.02.2015 г., постановено по гр.д. № 61627 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, подадената въззивна жалба от адв.В. Д. в качеството му на процесуален представител на К. Р., е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да се внесе държавна такса в размер на 25,00 лв. и да представи препис. Процесуалният представител е редовно уведомен за дадените указания на 27.02.2015 г. по реда на чл. 51 ГПК, но нередовността на въззвивната жалба не е отстранена. Изложеното е мотивирало първоинстанционният съд да се произнесе с разпореждане от 25.03.2015 г.
Софийски градски съд е счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя Р., че същият не е бил уведомен от упълномощения си адвокат за постановеното решение, за възможността да подаде въззивна жалба, както и за дадените указания за внасяне на държавна такса. Посочил е, че това са вътрешни отношения между довереник и доверител по договора за адвокатска защита и съдействие и страната може да търси отговорност от адвоката си по реда на Закона за адвокатурата. Обстоятелството, че впоследствие е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалвано от жалбоподателя е счетено за неотносимо.
Жалбоподателят се позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1. Неизпълнението от страна на адвоката на неговите професионални задължения, респ. пропускането на срока за извършване на процесуално действие по независещи от страната причини, може ли да обоснове извод за наличие на особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК ?
2. Относно приложението на чл.51 ГПК
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е неотносим, тъй като касае предпоставките за възстановяване на пропуснат срок и не може да бъде свързан с разгледания от първоинстанционния и въззивния съд въпрос дали въззивната жалба е била нередовна и налице ли са предпоставките за връщането й поради неотстраняване на нередовностите.
Неотносим се явява и вторият въпрос, доколкото нормата на чл.51 ГПК урежда връчването на съобщения и призовки на адвокат на страна по делото, а в случая редовността на извършеното връчване не е оспорена.
Тезата на жалбоподателя, че същият не е уведомен за указанията на съда по същество съставлява довод, че е следвало и на него да бъде изпратено съобщения, но същия противоречи на изричната норма на чл.39, ал.1 ГПК, че когато страната има пълномощник по делото връчването се извършва на пълномощника, поради което не са налице и основания за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали атакуваното определение не е очевидно неправилно.
С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят следва да възстанови на В. Р. направените по повод на частната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. Р..
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24024 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 9486 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Л. Р., [населено място], [населено място], [улица], съдебен адред: [населено място], [улица], вх.А, ет.2, адвокат Б. К. да заплати на В. К. Р., [населено място], [улица], ет.2 разноски за настоящото производство в размер на 500.00 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ