О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№265
гр. София, 18.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4103 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №2216 от 20.04.2017г. по гр.д. № 107/2017г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 7220 от 13.12.2016г. по гр.д.№ 984/2015г. на Разложки районен съд и вместо това е постановено: 1/ отхвърляне на предявения от Л. Г. П. срещу Р. Г. В., П. П. В. и А. П. В. иск за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 02676.501.1650.2 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с застроена на 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж; и върху 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 02676.501.1650.3, застроена на 10 кв.м. с предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2/ отхвърлен е иска за делба между същите страни на поземлен имот с идентификатор 02676.501.1650 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с площ 694 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване, заедно с построените в него: а/ сграда с идентификатор 02676.501.1650.1, застроена на 84 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда; б/ сграда с идентификатор 02676.501.1650.2, застроена на 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж; в/ сграда с идентификатор 02676.501.1650.3, застроена на 10 кв.м. с предназначение: друг вид сграда за обитаване; г/ сграда с идентификатор 02676.501.1650.4, застроена на 23 кв.м. с предназначение друг вид сграда за обитаване.
Касационната жалба е подадена от ищцата Л. Г. П. чрез пълномощника адв. Г.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат въпроси, които са от съществено значение за изхода на делото: 1/ налице ли е разлика между държането на съсобствен имот за сметка на всички съсобственици при съсобственост, възникнала по наследство или на друго основание; 2/ след като съсобственикът, претендиращ да е придобил имота по давност, е допускал другия съсобственик в имота и не му е създавал пречки да го ползва, може ли да се счита, че явно и недвусмислено е завладял имота; 3/ изграждането на допълнителни постройки в съсобствения имот от един от съсобствениците представлява ли промяна на анимуса и дерогира ли възникването на съсобственост по силата на чл. 92 ЗС; 4/ следва ли съдът да установи как съсобственикът, претендиращ собственост по давност, е променил анимуса си. Според касатора решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, с практиката на ВКС и на съдилищата по тези въпроси.
Ответниците Р. Г. В., П. П. В. и А. П. В. са представили писмен отговор чрез пълномощника си адв. А.. Излагат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускане, както и по предявен инцидентен установителен иск от ищцата за установяване, че е собственик на 1/2 ид.ч. от две от сградите в имота. Ищцата Л. и ответницата Р. са сестри и наследници на родителите си Г. Л. Г. и А. И. Г.. Поземленият имот е придобит през 1977г. като обезщетение за отчужден по реда на З./отм./ имот на наследодателя Г. Г.. Нотариалният акт е издаден на името на наследниците му – преживяла съпруга и две дъщери. Жилищната сграда е построена в имота след 1977г., а допълнителните постройки – гараж, лятна кухня и плевня са изградени през 1984г. През 1988г. А. Г. е прехвърлила на дъщеря си Р. своята 1/3 ид.ч. с договор за издръжка и гледане по време на брака й с П. Т.. Последният е починал и негови наследници са ответниците – съпругата Р. и двете деца П. и А.. През 2014г. ищцата Л. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху 1/3 ид.ч. от дворното място и къщата. След завеждане на делото, през 2016г., ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност върху гаража и лятната кухня. За упражняваната фактическа власт върху имота са събрани гласни доказателства.
Въззивният съд, след анализ на доказателствата е намерил, че е неоснователен искът за делба, тъй като е основателно поддържаното от ответниците възражение за придобиване по давност. Счел е, че следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответниците, които са съседи и имат преки лични впечатления, докато свидетелите на ищцата не живеят в населеното място и преразказват информация, получена от самата ищца. Въз основа на това е приел за установено, че още от началото на 80-те години Р. и семейството й упражняват фактическа власт върху поземления имот, живеят в къщата, те са изградили гаража и лятната кухня, облагородили са имота, правили са сериозни ремонти, от които личало, че имотът е техен. Л. живеела в С. и идвала само на гости – да види майка си и сестра си. Според съда, осъществяваното владение е било спокойно, упражнявано е явно, така че всеки да може да научи това, израз е на трайна воля да се държи имота по начин, препятстващ владението на други лица, непрекъснато е и е несъмнено. Имотът е променен по начин, който не оставя съмнение, че В. го третират като собствен. С оглед на това ответната страна е успяла да докаже, че е променила намерението си за своене и е демонстрирала това пред всички, така че е придобила по давност идеалните части на ищцата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият въпрос е: налице ли е разлика между държането на съсобствен имот за сметка на всички съсобственици, според това дали съсобствеността е възникнала по наследство или на друго основание с оглед приложението на чл. 69 ЗС; твърди се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Съдът в мотивите си е посочил, че съсобствеността върху поземления имот не произтича от наследство, а от обезщетяване за отчужден имот, при което претендиращата собственост по давност сестра трябва да докаже, че е упражнявала фактическа власт в продължение на повече от 10 години, а намерението за своене се предполага. Изтъкнал е, че по отношение на къщата положението не е същото – необходимо е установяване, че държането на чуждите идеални части е превърнато във владение. По-нататък съдът е разсъждавал кои действия показват промяна в намерението за своене и е приел, че такива са извършени в случая, както спрямо поземления имот, така и спрямо сградата. При тези съображения е допусната неточност като е прието, че се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на дворното място. Основанието, на което ответницата е придобила фактическата власт върху вещта /нотариалният акт за собственост на даден в обезщетение имот/, признава такава и на останалите съсобственици, при което тя изначало има качеството на държател. Независимо от това, развитите по-нататък от съда съображения за промяната в намерението за своене и неговия външен израз посредством постоянно обитаване на имота, промяна състоянието на имота, извършване на ново строителство, което става достояние на другия съсобственик, са в съответствие с разясненията в тълкувателното решение.
На второ място се повдига въпросът дали допускането в имота на другия съсобственик не опровергава явния и недвусмислен характер на владението на съсобственика, претендиращ да е придобил имота по давност. В случая съдът е счел, че ищцата Л. е идвала в имота само на гости и за да посещава майка си, което не опорочава владението на ответниците. В тази насока се е позовал на Решение № 484 от 04.02.2013г. по гр.д.№ 740/2011г. на І г.о.
Третият въпрос е свързан с изграждането на допълнителни постройки в съсобствения имот от владеещия съсобственик като един от начините да се изрази намерението за своене. Изводът на въззивния съд е подкрепен с цитирана практика – Решение № 144 от 22.02.2016г. по гр.д. 3919/2014г. на І г.о. и не противоречи на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, което сочи, че промяната в намерението може да намери израз в различни действия.
Последното питане е по-общо и касае необходимостта да бъде установено как съсобственикът, претендиращ собственост по давност, е променил анимуса си. Според разясненията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК съсобственикът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Във всеки отделен случай подлежат на доказване конкретни обстоятелства, от които да се направи извод за завладяване на частите на останалите и промяна на намерението. Именно по същия начин е процедирал и въззивния съд – изтъкнал е няколко обстоятелства, които според него манифестират намерението за своене. Несъгласието на касатора с преценката на доказателствата в тази насока и доводите, че изводите на съда са необосновани, не могат да послужат като основание за допускане на касационен контрол. Селекцията на касационните жалби по чл.288 ГПК не почива на преценка за правилност – Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1 .
Липсва визираното противоречие с Решение № 41 от 26.02.2016г. по гр.д. № 4951/2015г. на І г.о. /Противоречието е заявено накрая на изложението и не е свързано с правните въпроси/. Решението разглежда хипотеза, при която собственикът е предоставил ползване на имота на трето лице, т.е. не се отнася за придобиване по давност на съсобствен имот. Обжалваният акт не противоречи и на Решение № 270 от 20.05.2010г. по гр.д. № 1161/2009г. на ІІ г.о. То е постановено преди приемането на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, но е в същия смисъл, че е необходимо да бъде демонстрирано завладяването на правата на останалите съсобственици, което в случая е сторено.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Ответните страни не претендират разноски и такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2216 от 20.04.2017г. по гр.д. № 107/2017г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на Л. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: