5
Решение по търг.д. №468/2011 на ВКС-ТК-ІІ ро отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. София,06.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и втори май , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №468/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. А. ЕГН: 4212170055срещу решение №30 от 05.01.2011 г. на Апелативен съд-София по т. д. №323/10 г., В ЧАСТТА , с която отменено частично решение от 21.04.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. 65/2006 г. и е отхвърлен искът на касатора срещу „96 М.”ООД-гр.С. с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ за разликата между сумата от 16 433,33 лева и присъдените от първоинстанционния съд 132 977 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.В открито съдебно заседание в производството пред ВКС се поддържат основания за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , поради произнасяне по непредявен иск.
С определение №39 от 30.01. 2012 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос: по каква цена следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи /Д. / от имуществото неа ООД, при определяне на стойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружник в него, съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
С обжалваното решение състав на въззивния съд приема, че касаторът Н. С. А. се явява като съпруга наследник по закон на починалия като съдружник в ответното дружество Н. С. А. –поч. на 14.12.2004 г. наред с двама низходящи по права линия. По делото е безспорно, че към датата на смъртта на наследодателя-съдружник, последният е притежавал 34 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, който е разпределен в 100 дяла от по 50 500/неденом./ лева. Съдът е обосновал извода, че стойността на дружествения дял на ищцата следва да се определи на база стойността на Д. по данните от счетоводния баланс за м.декември 2004 г., който е приет като баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването членството на съдружника-наследодател. Това е така, доколкото, според съда, този баланс не е изрично и надлежно оспорен от страна на ищеца , тъй като експертиза със задача оспорване редовността на този баланс не е изрично поискана от страната и не е назначавана. При това положение при определянето на дружествения дял следва да се вземе за основа историческата цена на активите, която според съда е цената, по която същите се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване и придобиване, а не пазарната цена на активите, за която са изслушвани допълнителни експертизи. При липса на изрично оспорване на счетоводния баланс приет по делото, то като историческа цена на Д. следва да се приеме отразената в баланса и инвентарната книга, още повече, че не се установява разминаване между отразените в тях Д. и действително наличните такива.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: по каква цена следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи /Д. / от имуществото неа ООД, при определяне на стойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружник в него, съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. счита, че отговорът следва от законовите разпоредби на цитираната разпоредба на ТЗ във връзка с чл.13 ал.1 връзка с ал.2 от ЗСч. и т.3 от ДР на същия закон. Така, общата разпоредба на чл.125 ал.3 от ТЗ гласи, че имуществените последици при прекратяване членството на съдружник в ООД се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. От своя страни, съгласно чл.13 ал.1 от ЗСч активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се записват счетоводно при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга според приложимите счетоводни стандарти. Самата историческа цена представлява цената на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея, то себестойността или справедливата цена. В параграф 1 , т.3 от ДР на ЗСч справедливата цена е определена като сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив погасен при пряка сделка при информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Същата представлява продажна, борсова или пазарна цена.
По допустимостта на обжалваното решение:
Същото се явява постановено именно по спор изложен от фактическа страна в обстоятелствената част на исковата молба като такъв за заплащане стойността на дружествен дял на починал съдружник в ООД. Допуснатите терминологични неточности в нея не водят до недостатък, който да затруднява съдилищата относно спора, с който са сезирани.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна.
За да отхвърли частично иска на Н. С. А. като наследник по закон на починалия съдружник в ответното дружество Н. С. А.– поч. на 14.12.2004 г. за присъждане равностойността на дружествения му дял от капитала на ответното ООД при определянето на дружествения дял следва да се вземе за основа историческата цена на активите-т.е. цената, по която същите се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване и придобиване, а не пазарната цена на активите, за която са изслушвани допълнителни експертизи. При липсата, според решаващия въззивен състав, на изрично оспорване на счетоводния баланс приет по делото, то като историческа цена на Д. следва да се приеме отразената в баланса и инвентарната книга, още повече, че не се установява разминаване между отразените в тях Д. и действително наличните такива. Тези изводи на решаващия състав не се споделят от настоящия състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. . Преди всичко, в самите доказателствени искания в първото по делото съдебно заседание/ производството е по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ / ищецът е поискал събирането на доказателства за непълнота на годишния баланс на „96 М.”ООД-гр.С.,съставен към 31.12.2004 г. /инвентарна книга, отчет за приходи и разходи/ и съставянето на нарочен баланс към датата на прекратяване на членството на наследодателя-съдружник в дружеството. Следователно такова оспорване на баланса като частен удостоверителен документ от страна на ищеца е било налице в процеса. От друга страна, самата непълнота на отразените в представения от ответник баланс съставен към 31.12.2004 г. относно отразените в него по вид и стойност Д. е констатирано в заключението на в.л.-икономист М. , приета в хода на първоинстанционното производство. Следователно във всички случаи определянето на стойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 от ТЗ не следва да става въз основа на оспорен от заинтересованата страна-ищец частен документ/ баланса към 31.12.2004 г. / , който не е съставен от нея и е представен от ответната страна в процеса и при това верността на съдържанието му е била надлежно оспорена. В този случай следва да се назначи специализирана икономическа експертиза, която да даде заключение за стойността на всичките Д. съставляващи имуществото на дружеството към датата на смъртта на съдружника. В тази насока е и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК : Р №224/10.09.2010 г. по т.д. №765/2008 г. на ТК, ІІ т.о. на ВКС . Стойността на дълготрайните материални активи /Д. / при формиране на стойността на дружествения дял, съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ следва да се определи от вещите лица при спазване нормативните разпоредби на чл.13 от ЗСЧ , параграф 1, т.3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти. Това следва да стане чрез изслушване на нова икономическа експертиза, назначена служебно от съда, съгласно т.11 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Назначените и приети от съдилищата по същество на спора експертизи са се задоволили или само да възпроизведат оспорения надлежно баланс относно стойността на Д. или да дадат пазарна оценка на същите по произволни методи, а не по справедлива цена по смисъла на параграф 1 , т.3 от ДР на ЗСЧ .
При тези констатации обжалваното въззивно решение се явява постановено при материална незаконосъобразност, доколкото се основава на неправилно приложение на чл. 125 ал.3 от ТЗ във връзка с чл.13 от ЗСч,. Ето защо, решението следва да се отмени като неправилно, съгласно чл.293 ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК като делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия във връзка с указанията по-горе в мотивите на настоящия акт: изслушване на нова икономическа експертиза, назначена служебно от съда.
Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №30 от 05.01.2011 г. на Апелативен съд-София по т. д. №323/10 г., В ЧАСТТА , с която отменено частично решение от 21.04.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. 65/2006 г. и е отхвърлен искът на Н. С. А. ЕГН: [ЕГН] срещу „96 М.”ООД-гр.С. с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ за разликата между сумата от 16 433,33 лева и присъдените от първоинстанционния съд 132 977 лева.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд-София за повторно разглеждане от друг състав на ГК, при спазване указанията в мотивите на настоящия акт.за извършване на нови съдопроизводствени действия
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.