О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 17.08.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 309/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 141 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 2/ 2008 г. на Хасковски окръжен съд и решение № 77/ 6.06.2004 г. по гр.д. № 205/ 2004 г. на С. районен съд е признато за установено по отношение на ответника Г. С. К., в качеството на ЕТ “К”, че ищецът Д. Т. Д. е собственик на следния недвижим имот- парцел **** с площ 2360 кв.м. от масив 10 в стопански двор “Г”, понастоящем с № 9* по картата на възстановената собственост в землището на С.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива доводи за противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Относно допустимостта на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че решението противоречи на практиката на ВКС, изразена в представените решения № 924/2004 г. на 4 г.о., р. № 252/ 2002 г. на 4 г.о. и р. № 1191/ 2007 г.-на 1-во г.о.
Ищецът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е закупил на търг асфалтова площадка в стопански двор “Г” при разпределение на имуществото на организация по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ- ЗС “З” С. , а след това е придобил и терена с договор, сключена с държавата чрез представител на Министъра на земеделието и хранителната промишленост като правоимащо лице по смисъла на чл. 45, ал.3 ППЗСПЗЗ. Ответникът е противопоставил договор за закупуване на същия терен, сключен с председателя на ЛС на ЗК “З” от 22.19.1994 г., вписан на 8.04.1999 г. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че правоимащ да придобие терена е бил само ищецът, тъй като преди това е закупил и самата площадка след провеждане на търг по реда на чл. 48, ал.8 ППЗСПЗЗ. Договорът на ответника е признат за нищожен поради липсата на това предварително условие, поставено от закона и поради това е отхвърлено и възражението му за придобиване на имота по кратката придобивна давност.
Като съществен материалноправен въпрос се поставя този за легитимацията на ищеца като правоимащ, представлява ли асфалтовата площадка съоръжение по смисъла на Наредбата за необходимата площ за строителни обекти и спазване на процедурата за определяне и индивидуализация на терена като прилежаща площ.
От представените решения на отделни състави на ВКС не може да се направи извод, че разрешението, дадено от въззивния съд по тези въпроси противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Решение № 924/ 2004 г. на ІV г.о. е неотносимо към поставените въпроси, тъй като то разглежда формата за валидност на договора, сключен въз основа на търг за продажба на имущество на ликвидирана селскостопанска организация, докато по настоящото дело този въпрос не е определящ за изхода на спора.
От данните по делото е установено, че е бил спазен редът по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ за индивидуализиране на прилежащия терен като парцел **** с площ 2360 кв.м. от стопопанския двор, а от договора за продажбата му от 29.08.1996 г. е видно, че той е продаден като държавна земя, поради което решението на въззивния съд не е в противоречие, а съответства на разрешението, дадено и в представеното решение № 252/ 2002 г. на 4 г.о.
Последното цитирано решение е постановено от състав на ВКС при първото разглеждане на настоящото дело, поради което не се включва нито в основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито в това по т.2 от същия текст.
По въпроса дали площадката представлява съоръжение не са представени данни за противоречиво разрешаване. Този въпрос не е бил изтъкван от касатора досега като възражение срещу легитимацията на ищеца, а освен това по делото е установено, че се касае за основно средство- дълготраен материален актив на прекратената кооперация, включен при разпределяне на имуществото й, което сочи че отговоря на изискванията да бъде обект на тръжна процедура.
Касационното обжалване не е задължителна, а факултативна трета съдебна инстанция, поради което за допускането му е необходимо да се докаже наличието на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК хипотези. В случаите на т.1 и 2 касаторът следва да представи доказателства- / а това могат да бъдат само други съдебни решения, или да се позове на тълкувателни актове на ВС или ВКС/, от които да е видно, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС или се решава противоречиво от съдилищата, включително и от отделни състави на ВКС. Представените в случая две съдебни решения не установяват това условие, поради което жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 2/ 2008 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: