O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 25.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4679 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2916/04.06.2008 година и вх.Nо 3055/12.06.2008 година на Т. дирекция на НАП гр. Р. представлявана от Директора Ш. Ш. и процесуалния представител адв. С срещу въззивно Решение Nо 86 от 20.04.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 58/2008 година на Разградския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 337 от 30. 11. 2007 година по гр.д. Nо 573/2007 година на Разградския районен съд по отхвърлените искове на С. Х. А. по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и е постановено ново, с което двата иска са уважение като е отменена като незаконосъобразна Заповед за налагане на дисциплинарно нарушение-дисциплинарно уволнение и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1048.40 лв..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, касаещи правилното приложение на чл. 190 ал.1 т.4 КТ като основание за налагане на дисциплинарно уволнение на служителката на НАП, основания за отмяна на основание чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което агенцията жалбоподател, чрез повереника си адв. А мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК . Поддържа се , че същественият материално правен въпрос е този за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190 ал.1 т.4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, разрешен по делото в противоречие с практиката на съдилищата- Р Nо 13/07.05.2008 г. по гр.д. Nо 9/2008 г. на Бургаския АС, Р Nо 700/10.08.1999 год, на III –отд. на ВКС , както и е въпрос, чието разрешение от ВКС би бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация – С. А. , с който се поддържа , че обжалваното решение е законосъобразно,наведени доводи относно релевираните основания за допустимост на касационното обжалване няма.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. на заявената облигационна претенция по чл. 225 ал.1 КТ.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на С. А. , е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове на С. Х. А. от гр. Р. по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото , приемайки , че заявените искове са основателни и доказани , е постановил ново решение , с което са отменени Заповед Nо 61/30.11.2007 година на Директора на ТД при НАП- гр. Р. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. А. , заемала длъжността „специалист” по срочен трудов договор , както и Заповед Nо 314/23.05.2007 година, като незаконосъобразни и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 1048.40 лв.
Прието , че вменените нарушения на трудовата дисциплина / касаещи конкретно поведение на С. А. на 11.05.2007 година по повод връчване на ревизионен акт Nо 112 на П. П. съпруг на А. /не са доказани- нито „злоупотребата с доверие на работодателя , което предполага умишлено поведение „използване на оказаното такова от него на служителя за неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък”, нито е доказано уронването престижа и доброто име на работодателя, изразяващо се в „нелоялно отношение към работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица”. В мотивите на своето решение съдът не е изложил съображения за съпоставка на съдържанието на понятията ”злоупотреба с доверие „ и „уронване на доброто име на работодателя „ с правилата на раздел 6 „сблъсък на интереси” и раздел 10 „взаимоотношения между служителите” на Етичните норми на поведение на служителите на НАП, утвърдени със Заповед Nо 218/06.03.2006 година .
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с решения на съдилищата, както и че разрешеният съществен материално- правен въпрос би бил от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният материално- правен въпрос като съществен по см. на закона. Посочените решения на различни състави на съдилищата сочат на „противоречиво” разрешения на един и същ проблем, може би без да е налице същинско противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, резултат основно на различните фактически прояви на нарушения на трудовата дисциплина, подведени под нормите на чл. 190 ал.1 т.4 КТ и чл. 187 т.8 КТ. При липсата на легална дефиниция на понятията и необходимостта от еднаквото приложение на закона при различията на тяхното интерпретиране от долните инстанции, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато при наличие на основание за това по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед характера на спора- трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ- дължимата пропорционална такса ще се определи с решението по съществото на спора .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- ГК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационните жалби/ и двете с еднакво съдържание и подадени в срок/ вх. Nо 2916/04.06.2008 година и вх.Nо 3055/12.06.2008 година на Т. дирекция на НАП гр. Р. представлявана от Директора Ш. Ш. и процесуалния представител адв. С срещу въззивно Решение Nо 86 от 20.04.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 58/2008 година на Разградския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 337 от 30. 11. 2007 година по гр.д. Nо 573/2007 година на Разградския районен съд по отхвърлените искове на С. Х. А. по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и е постановено ново, с което двата иска са уважение като е отменена като незаконосъобразна Заповед за налагане на дисциплинарно нарушение-дисциплинарно уволнение и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1048.40 лв..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………………, за която дата да се призоват страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: