О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 533/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Т. 98” АД – гр. Две могили срещу решение №28 от 23.02.2010г., постановено по в.гр.дело № 752/2009г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено решение №31 от 26.06.2009г. по гр.дело № 166/2008г. на Окръжен съд – Р.. С последното са отхвърлени исковете за собственост на недв. имоти на касатора срещу “С. превози” ЕООД гр. Две могили, “Б. трейдинг груп” ООД – Р. и “Х.” ООД – Р. с участието на третото лице помагач Министерството на транспорта. Искането е за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че по въпроса дали при продажба на 100 % дружествени дялове се прехвърля цялото предприятие на търговеца по чл.16 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №206/20.10.1995г. по ф.дело №1115/95г. на Vгр.о. на ВС и решение № 153/4.05.2001г. по гр.дело №1132/2000г. на ВС. Поддържа се и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор “Б. трейдинг груп” ООД и “Х.” ООД чрез процесуалния им представител адв. Т. К. заявават становище са правилност на въззивното решение, като съобразено с чл.129, ал.2 ТЗ, параграф 12, ал.3 от ПЗР на ЗППДОбП отм. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Министерството на транспорта, като трето лице помагач в процеса, не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да отхвърли субективно и обективно съединени искове по чл.124 ГПК по отношение на първи ответник и по чл.108 ЗС по отношение на останалите двама ответници, съдилищата са приели, че по силата на договорите за покупко-продажба от 26.10.1998г. и 14.09.1999г. между Министъра на транспорта и “Т. 98” АД на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.25, ал.2, т.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗППДОП отв., чл.2, ал.2 ПМС 155/1999г. отм. и заповед № ПР-43/30.07.1998г. на Министъра на транспорта, дружеството ищец – касатор в качеството си купувач е станал едноличен собственик на капитала на “С. превози” ЕООД, но правото на собственост на имотите, предмет на исковете, принадлежи на приватизираното дружество. Като се е позовал на разпоредби на ЗППДОП отм. съдът е приел, че продажбата на дяловете на приватизираното дружество не е равнозначно на продажба на търговското предприятие.
Материалноправният въпрос дали продажбата на дружествените дялове на търговско дружество по приватизационна сделка е равнозначно на продажбата на търговско предприятие по чл.16 ТЗ е обусловил решаващите изводи на съда, поради което е налице първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице допълнителната представка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на поставения материалноправен въпрос – противоречие с решение №153 от 4.05.2001г. по гр.дело №1132/2000г. на ВКС, доколкото от мотивите на същото се установява, че предмет на приватизационна продажба е обособена част от “З., а не на 100 % от акциите на дружеството. В настоящия случай предмет на приватизационната продажба са дяловете на приватизираното дружество, а не търговското предприятие или обособени части от него. С решението е прието, че приватизацията на държавно предприятие, извършена по реда на чл.3, ал.2, т.1 от ЗППДОП отм. независимо от това дали се отнася до продажба на дялове или акции, собственост на цели предприятия, обособени техни части, имущество на ликвидирани предприятия или незавършени обекти на строителство съставляват прехвърляне на предприятие по смисъла на чл.1, ал.1 и 3 с.з., като тълкуването е направено за нуждите на трудовото право и по конкретно за уредбата в чл.123 КТ за правните последици за трудовото правоотношение от промените в работодателя, в редакцията на ДВ бр. 52 от 2004г., т.е. липсва произнасяне по въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд – прехвърлянето на дяловете на приватизираното дружество на друг търговец не представлява прехвърляне на предприятие по смисъла на чл.15 и чл.16 ТЗ, поради което се променя собственика на дяловете, но правото на собственост върху недв. имоти принадлежи на приватизираното дружество. Решението не противоречи и на решение №206 от 20.10.1995г. по ф.д. 1115/1995г. на ВС, с което е прието, че прехвърлянето на 100 % от капитала на едно дружество с ограничена отговорност на друго дружество по реда на ЗППДОП подлежи на вписване като прехвърляне на предприятие по чл.16 ТЗ, а не като прехвърляне на дял по чл.129, ал.2 ТЗ поради липсата на идентичност в двата казуса. Съгласно т.3 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №26 от 23.02.2010 г., постановено по в.гр.д. №752/2009г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.