ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 873
С., 24.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1282 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на С. Д. Б. от С. срещу въззивното решение на СГС от 31.ІІІ.2010г. по в.гр.д. № 1048/2008г.
Ответниците по касационната жалба М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я., всички от С., в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 15.ХІ.2007г. по гр.д. № 25312/2006г. в отхвърлителната му част по иска по чл.27 във вр. с чл.31 ал.1 от ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е прогласил недействителността на сключения на 15.VІІІ.2006г. между М. Д. Я. и С. Д. Б. договор за продажба на ? ид.част от дворно място в С., индивидуализирано по съответния начин, и заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, за сумата 5000лв., предмет на нот.акт № 46/2006г., и е унищожил договора с оглед неспособност да се разбират и ръководят действията на продавача М. Я., като е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт в останалите му отхвърлителни части по иска с правно основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора поради измама и за нищожност на нот.акт № 46/2006г. на основание чл.472 във вр. с чл.475 ал.1 от ГПК.
За да постанови решението в частта по иска с правно основание чл.27 във вр. с чл.31 ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че първоначалният ищец М.Я. /починал в хода на производството по делото/ е страдал от мозъчно-съдова и алкохолна болести /ортганично разстройство на личността с трайна личностова промяна по органичен тип/, засягащи способността му да възприема и оценява факти и да формира воля за извършване на действия след такава оценка, като към 15.VІІІ.2006г. степента на засягане е толкова значителна, че той с категоричност не е бил способен да разбира и ръководи действията си, което състояние според заключение на вещи лица е било необратимо. С оглед на това са налице предпоставките за унищожаемост на договора.
В изложението на С. Д. Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че е налице произнасяне от въззивния съд по въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая ставало въпрос за постановяване на въззивно решение при непълни доказателства и недостатъчна изясненост на спора в резултат на приемане и кредитиране на немотивирано заключение на тройна експертиза и несъпоставянето й с показанията на вещия свидетел д-р А. М.-К.. Тройната експертиза противоречала на заключението на съдебномедицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд. Докато при едно евентуално съвпадане на изводите на двете експертизи /изготвени приживе и след смъртта/ би могло да се приеме, че е налице безспорно установена невъзможност лицето да разбира и да ръководи постъпките си, както приема ВКС с определение № 278/12.ІІІ.2009г. по гр.д. № 16/2009г. ІІІ ГО, в процесния случай такъв извод се явявал изцяло неправилен и необоснован. Сочи се и че атакуваното решение противоречало на решение № 858/18.ІV.1977г. по гр.д. № 312/1977г. на ВС І ГО и на решение № 1043/17.ХІ.2008г. по гр.д. № 3999/2007г. на ВКС І ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като се представя незадължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС/ от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението на касаторката не се съдържа поставен конкретен правен въпрос /въпроси/, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи. Изложените в този документ съображения представят становището на касаторката, че при противоречие между единичната съдебно-медицинска експертиза, приета от първоинстанционния съд, и тройната експертиза, приета от въззивния съд, изводът, че е установена невъзможност лицето да разбира и да ръководи постъпките си, се явява неправилен и необоснован. Тези и останалите съображения в изложението представляват оплаквания за необоснованост по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Следва да бъде отбелязано, че не се сочи в какво се изразява твърдението за немотивираност на заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, както и че съдът е изградил изводите си на събраните по делото доказателства, включително и чрез показанията на св.М.-К..
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени 300лв. разноски за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 19.VІІ.2010г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС Въззивна колегия ІІ-г отделение от 31.ІІІ.2010г. по гр.д. № 1048/2008г.
ОСЪЖДА С. Д. Б. от С. да заплати на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я., всички от С., 300 лева разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: