1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
С., 17.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 467/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. К. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. П. от АК [населено място], срещу определение № 126 от 26.09.2013 г., постановено по т. д. № 697/2012 г. на ВКС, ТК, І отделение, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 64, ал. 1 ГПК за възстановяване на срока за представяне на доказателства за внасяне на указаната държавна такса в размер на 554,16 лв. за разглеждане по същество на касационната й жалба с вх. № 20 847/03.08.2013 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение състав на първо търговско отделение на ВКС е оставил без уважение молбата на Н. за възстановяване на срока за представяне на доказателства за внасяне на указаната държавна такса в размер на 554,16 лв. за разглеждане по същество на касационната й жалба с вх. № 20 847/03.08.2013 г. Съдът е приел, че пропускането на срока за изпълнение на дадените указания не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее, с оглед на което не са налице предпоставките за възстановяване на срока, посочени в чл. 64, ал. 2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
С определение № 376 от 19.04.2013 г. по т. д. № 697/2012 г. състав на І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, е допуснал касационно обжалване на решение № 1 015/14.06.2012 г. по в. гр. д. № 1 123/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и е указал на касатора (жалбоподател в настоящото производство) на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 554,16 лв. – държавна такса и да представи доказателства за това. Съобщението е получено лично от С. Н. на 13.05.2013 г. С молба от 31.05.2013 г. (вх. № 5 224) жалбоподателя е представил платежен документ за внесена държавна такса на 30.05.2013 г. (сумата е постъпила по сметка на ВКС на 31.05.2013 г.). С определение № 173/11.06.2013 г. съставът на І ТО на ВКС е прекратил производството по делото, поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на държавна такса.
На 27.06.2013 г. процесуалният представител на Н. – адв. Г. П. е подал молба ( вх. № 6 232) за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 1 ГПК за внасяне на държавна такса. Изложени са доводи, че пропускането на срока се дължи на обстоятелството, че жалбоподателката е заминала спешно в командировка в Германия с лек автомобил и затова е закъсняла с превеждането на дължимата сума. С определение № 126 от 26.09.2013 г. (предмет на настоящото производство) молбата за възстановяне на срока е оставена без уважение.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК урежда възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок при доказване, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Обжалваното определение е постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика: особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната норма, аналогична на чл. 37, ал. 1 ГПК (от 1952 г., отм.) са природни бедствия, прекъсване на пътищата (когато се преценяват възможности за явяване на страна по делото в съда) и съобщенията, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. В конкретния случай, няма данни командировката на Н. в Германия да е възникнала внезапно и да е пречка да изпълни указанията в законоустановения срок. Освен това, същата е могла след получаване на съобщението да предаде сумата за държавната такса на процесуалния си представител, който да я внесе в указания срок и да представи доказателства за това.
При тези фактически данни, определение № 126 от 26.09.2013 г., постановено по т. д. № 697/2012 г. на ВКС, ТК, І отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 от 26.09.2013 г., постановено по т. д. № 697/2012 г. на ВКС, ТК, І отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: