5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2950/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр.София, 15.08. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2950/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., Т. В. Д., С. Й. А., Й. Й. А. и С. Й. А.-всички от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Кр.А. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 694/10.04.2013 год., постановено по гр.дело № 1644/2012 год. С това решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд, постановено на 13.02.2012 год. по гр.дело № 443/2011 год. и е върнал делото за ново разглеждане по съображения, че поради погрешна правна квалификация, подменяйки волята на ищците, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск вместо да разгледа предявените искове: по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената с нот.акт № 180, том VІІ, дело № 1873/1993 год. договорна ипотека в полза на ТБ”Б.” и по чл.124 ГПК за установяване погасяване на основание чл.739 ТЗ и по давност на задължението, произтичащо от договор за банков кредит от 14.07.1993 год., сключен между банката и СД”Д.-В.-М.-А., Д. и с-ие”, за чието обезпечение е учредена ипотеката поради заличаване на търговеца-кредитополучател от Търговския регистър след обявяването му в несъстоятелност.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че приемането от въззивната инстанция на различна правна квалификация без наличие на възражение от ищцовата страна води до нарушаване на диспозитивното начало и до неправилност, а не до недопустимост на първоинстанционното решение. В този случай въззивният съд е длъжен сам да квалифицира и разгледа предявения иск като постанови решение по съществото на спора вместо да връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, повтаряйки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост, касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените процесуални въпроси във връзка с правната квалификация и валидността на постановеното решение по непредявен иск, както и правомощията на въззивната инстанция когато приема друга правна квалификация различна от дадената от първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение по съображения, че първоинстанционният съд, квалифицирайки погрешно предявените претенции, е подменил волята на ищците като е разрешил спора на непредявено правно основание вместо да се произнесе по исковете, с които е бил сезиран. Прието е, че видно от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, предмет на делото са предявени от ищците: иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с нот.акт № 180/1993 год. договор за ипотека върху посочените два апартамента, чиито собственици са ищците и иск по чл.124 ГПК, с който да се установи погасяване при условията на чл.739 ТЗ или по давност на задължението, произтичащо от договор за банков кредит във валута от 14.07.1993 год., сключен между ТБ”Б.”/чийто правоприемник е ответника/ и СД”Д.-В.-М.-А., Д. и с-ие”, за чието обезпечение е учредена ипотеката. С обезсиленото първоинстанционно решение районният съд е признал за установено по отношение на ответната банка, че „недвижимите имоти-визирани в нотариален акт № 180/13.07.1993 год. на нотариуса към СРС, ипотекирани в полза на ответника с посочения нотариален акт и във връзка с договор за банков кредит от 14.07.1993 год. /сключен между събирателното дружество и банката/, не могат да бъдат обект на изпълнителни действия в полза на [фирма]. Постановено е още след влизане в сила на първоинстанционното решение да се заличи учредената с нотариалния акт договорна ипотека. При тези фактически данни апелативният съд е направил решаващия извод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявен иск, вместо да разгледа исковете, с които е бил сезиран.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда при постановяването на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В случая, изхождайки от данните по конкретното дело и съдържанието на изложението към касационната жалба, релевантният процесуалноправен въпрос е за правомощията на въззивния съд, когато приеме друга правна квалификация на предявения иск, различна от дадената от първоинстанционния съд. По този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи.
Според константната практика на ВКС, с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца. Действително, съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, като следва да квалифицира сам предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон и представлява основание за отмяна на първоинстанционното решение като незаконосъобразно и за разрешаване на спора по същество от въззивния съд. Погрешната правна квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът се е произнесъл извън определения от страната предмет на спора и обхвата на търсената защита. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия по: т.дело № 1084/2010 год. на ІІ т.о.; т.дело № 479/2011 год. на ІІ т.о.; т.дело № 773/2009 год. на І т.о.; по т.дело № 1091/2012 год. на І т.о.; по т.дело № 1037/2012 год. на І т.о.; по т.дело № 1516/2009 год. на ІІ т.о. и др., представляващи задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции. Постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираната съдебна практика. В случая, както вече беше посочено, изложените в исковата молба фактически основания и петитум, от които ищците черпят правата си сочат на: иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека и иск по чл.124 ГПК, с който да се установи погасяване при условията на чл.739 ТЗ или по давност на задължението, произтичащо от договор за банков кредит от 14.07.1993 год., сключен между ТБ”Б.” и събирателното дружество-кредитополучател, за чието обезпечение е учредена ипотеката. Вместо да разгледа така предявените искове районният съд, подменяйки волята на ищците, се е произнесъл по непредявен иск, като е постановил недопустим съдебен акт, който правилно е обезсилен от въззивния съд, а делото-върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените два обективни съединени иска.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 694/10.04.2013 год., постановено по гр.дело № 1644/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ