О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
гр. София, 24.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 714 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.02.2008 год. по гр. д. № 2192/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция е отменил първоинстанционното решение от 11.05.2007 год. по гр. д. № 2045/2007 год. на Софийския районен съд в частта относно квотите, при които е допусната съдебната делба между страните на описания апартамент и вместо това е постановил друго, с което определил равни дялове – по ? ид. ч. за двамата съделители – Е. Й. Т. и Н. И. Н.. В останалата му част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Е. Й. Т. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това делбата се допусне при различни дялове, съобразно наличието на частична трансформация на лични средства на касаторката в придобиването на имота.
Ответникът Н. Н. оспорва касационната жалба.
В представеното от ищцата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС – представените решения № 241 от 4.04.1989 год. ІІ г. о. ВС, № 756 от 22.01.96 год. по гр. д. № 809/95 год. І г. о. и № 625 от 5.07.2002 год. по гр. д. № 230/2002 год. ІІ г. о. на ВКС, обосновавайки довод за произнасяне по материалноправния въпрос относно съпружеската имуществена общност и трансформацията на лични средства в придобиването на имота в противоречие с приетото в тях. Счита, че по делото е оборена презумпцията за съвместния принос на ответника в придобиването на имота по време на брака им до размера на сумата 12 000 лв., дарена й от нейния брат за заплащане цената на имота. Касаторката поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно приложението на критерия незначителност на частта от имота, придобита с личното й имущество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е за допускане на съдебна делба на придобит от страните по време на брака им недвижим имот – апартамент в гр. С., като ищцата е поддържала наличието на частична трансформация с оглед придобиването му с нейни лични средства, дарени от брат й в размер на 12 000 лв., поради което е претендирала определяне на по-голям дял при делбата.
Въззивният съд приел, че част от цената на апартамента – 12 000 лв., е заплатена със заем от ДСК, поради което и съгласно чл. 25, ал. 2 СК е възникнала солидарна отговорност на двамата съпрузи за погасяването му, независимо на чие име е отпуснат заема. Последващото му погасяване с лични средства или на трето лице не променя режима на възникналите към момента на придобиването вещни права, а евентуално поражда облигационни отношения, като въззивният съд се е позовал и на съдебна практика. Поради това и приел, че не е налице частична трансформация на лични средства на съпругата в придобиването на имота и определил квотите на страните в прекратената съпружеска имущсетвена общност по равно.
При това положение, действително материалноправният въпрос, обуславящ изхода на спора относно делбените квоти на страните, е този за наличие на частична трансформация в придобиването на имота по време на брака. Същият обаче не е решен в противоречие на практиката, представена от касаторката в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като разрешенията в нея са неотносими към настоящия въпрос. Въззивният съд в обжалваното решение е преценил момента на придобиването на правото на собственост и произхода на вложените средства за заплащане на цената – собствени и отпуснат кредит. По силата на закона са възникнали задължения за връщането на заема от двамата съпрузи, като погасяването му само от единия с лични средства, дори и дадени от брата на касаторката в дарение, не променя придобиването на имота в съпружеска имуществена общност, а поражда облигационни отношения. Разрешението за съвместния принос в придобиването, дадено в представеното решение № 241/89 год., е неприложимо към настоящия казус, тъй като с отпускането на кредита за закупуване на апартамента, ответникът също е поел задължение за връщането му, което правилно е отчетено от въззивния съд като такъв принос в придобиването на имота.
Не е налице и второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът за значителност или незначителност на заплатената сума от 12 000 лв. по заема, не обуславя изхода на спора за определяне на квотите на страните в съсобствеността, което прави безпредметно обсъждането на въпроса дали е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за което касаторката и не излага съображения.
Поради изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.02.2008 год. по гр. д. № 2192/2007 год. по описа на Софийски градски съд, ІІ – в състав, по касационната жалба на Е. Й. Т. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: