О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.886
гр. София,12.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1069 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №38 от 19.02.2016 г. по т.д.№335/2015 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №564 от 05.11.2015 г. по т.д.№9/2015 г. на ОС Велико Търново, с което по иск на И. С. И., на основание чл.74 от ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 14.01.2015 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Какво трябва да бъде съдържанието на дневния ред на Общо събрание, отразен в поканата до всеки от съдружниците, допустимо ли е разширително тълкуване на текста на чл.139, ал.1, изр.2 от ТЗ и може ли съдът да замени волята на съдружниците при формулиране на въпросите, предстоящи за разглеждане от Общото събрание.
Ответникът по касация И. С. И. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждането на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в процесната покана за свикване на общо събрание на съдружниците на [фирма] не е конкретизирано какви решения относно начина на управление и представителство на дружеството и какви изменения на дружествения договор ще се обсъждат, поради което тази покана не отговаря на изискванията, установени в императивната разпоредба на чл.139, ал.1, изр.2 от ТЗ. Посочил е също така, че съобразно разпоредбата на чл.15, ал.2, вр. чл.1, б.„а” от дружествения договор на [фирма], решенията на общото събрание на съдружниците от 14.01.2015 г., е следвало да бъдат взети с квалифицирано мнозинство от ? от капитала, а в случая решенията са взети с мнозинство от 2/3, с оглед което е нарушена и разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ТЗ. В този смисъл и при констатираните нарушения на визираните законови разпоредби, въззивният съд е достигнал до извод за основателност на исковата претенция по чл.74 от ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Както бе посочено изводът на въззивния съд за основателност на иска по чл.74 от ТЗ е направен освен поради това, че поканата за свикване на процесното Общо събрание не отговаря на изискванията, установени в императивната разпоредба на чл.139, ал.1, изр.2 от ТЗ, така и поради обстоятелството, че решенията са взети с мнозинство по-малко от предвиденото в дружествения договор квалифицирано мнозинство, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ТЗ. В този смисъл мотивите на съда относно съдържанието на процесната покана представляват евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, поради което отговорът на въпроса, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 890 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №38 от 19.02.2016 г. по т.д.№335/2015 г. на АС Велико Търново.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на И. С. И. [ЕГН], сумата от 890 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.