О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
гр.София, 29.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 730/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. И. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 104 от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 13/ 2010 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Самоковски районен съд по гр.д.№ 249/ 2007 г., жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Х. Н. и В. И. Н. сумата 8 235 лв със законната лихва.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправният въпрос може ли един строеж, състоящ се в основен ремонт на покрив, да бъде законен, ако е извършен против съгласието на един от съсобствениците на сградата. Освен това излага доводи, че извършените от ищците работи по този покрив предполагат предварително получаване на разрешение за строеж, а не – както е приел съдът – разрешение по чл.151 от ЗУТ. Счита, че съдът не се е съобразил с представена от [община] административна преписка и че решението му се явява изцяло необосновано. Заявява, че по поставените от нея въпроси практиката на съдилищата е противоречива и поради това и моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответниците по касация Д. и В. Н. оспорват жалбата, считат, че не са налице предпоставките на чл.280 от ГПК, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за спора, а е изложил доводи във връзка с правилността на въззивното решение. Молят обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Единственият относим за производството въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК не обуславя въззивното решение. Когато една сграда е собственост на две или повече лица, за нея се прилагат правилата за съсобствеността или за етажната собственост, но и в двата случая всеки от съсобствениците (или етажните собственици) няма право да откаже да участва в извършването на работи, касаещи запазване на вещта. Ако става въпрос за покрив на сградата, чието състояние застрашава самото й съществуване, разходите за ремонта на покрива следва да бъде поети от всички съсобственици (етажни собственици) съответно на участието им в съсобствеността (общите части). Ако разходите бъдат извършени само от един от съсобствениците (етажни собственици), останалите дължат изравняване съгласно частите им. За възникване на това вземане е без значение дали някой от тях е бил против извършването на ремонта, това може да има значение само за размерът на вземането срещу него. Без значение е и обстоятелството какви стъпки е трябвало да бъдат предприети пред администрацията и дали са издадени необходимите разрешения. Ако ремонтът е бил наложителен, извършен е уместно и няма акт за премахването му, всеки съсобственик (етажен собственик) трябва да плати съответната част от разходите за извършването му, без оглед отговаря ли строежа на законните изисквания. Практиката по този въпрос е установена, включително в този смисъл са представените от жалбоподателката съдебни решения. Въззивното решение е съобразено с тази практика и по поставеният материалноправен въпрос, свързан със законността на ремонта на покрива, обжалването не следва да се допуска.
Въпросите за характера на извършените ремонтни работи по покрива, за обсъждането от съда на представена от [община] административна преписка и за обосноваността на съдебния акт, нямат значение за производството по чл.288 от ГПК. При преценката трябва ли да се допусне обжалването, касационният съд се произнася по формулираните от касатора правни въпроси и тяхното значение по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, но не и по фактическите констатации и процесуалната законосъобразност на действията на въззивния съд. Дали обжалваното решение е обосновано и постановено ли е при спазване на правилата на ГПК, в производството по чл.288 от ГПК не се проверява.
Следователно искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се уважава, а на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноските пред тази инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 104 от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 13/ 2010 г.
ОСЪЖДА Й. И. Д. да заплати на Д. Х. Н. и В. И. Н. сумата 1 000 лв разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: