О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
С., 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.171 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1637 от 24.11.10г. по гр.д.№1222/10г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №153/15.03.10г. по гр.д.№700/98г. на Карловския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на [община], че М. Н. Н. е собственик на три празни дворни места в [населено място], образуващи УПИ ХХV-2390а; УПИ ХХVІ-2390а и УПИ ХХVІІ-2390а от кв.53а по действащия устройствен план на [населено място].
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д.№682/2002г. на Карловския районен съд е било признато за установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР по иск на М. Н. Н. срещу [община], че наследодателите на ищеца Е. В. Х. и А. В. Х. са били собственици по наследство и давност на празно дворно място с площ от 1550 кв.м., съставляващо имот пл.№2390а от кв.53а по плана на [населено място], за което са отредени УПИ ХХV, УПИ ХХVІ и УПИ ХХVІІ, като е налице грешка в разписния лист към кадастралната карта от 1962г. и в сега действащия кадастрален план и имотът е погрешно записан на наследници на Х. Т. Б.. Влязлото в сила решение, с което е установено правото на собственост на наследодателката на ищеца върху процесния имот, обвързва страните, независимо от това дали е правилно или не. Преклудирани са всички възражения, основани на факти, възникнали преди момента, към който е признато със сила на пресъдено нещо, че Е. и А. са собственици на спорния имот, а именно – преди 1995г., когато е настъпила смъртта на Е.. За периода след 1995г. не са наведени никакви доводи за изменение на правата на наследодателката върху процесните имоти. Представените по делото актове за общинска собственост са издадени на основание §42 от ПЗР на ЗОС, но в настоящото производство не е установено за периода след 1995г. до датата на актуването през 2004г. да е налице ново основание, непреклудирано от влязлото в сила решение, за придобиване на имотите от държавата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Тя се позовава на обстоятелството, че по регулационния план от 1966г. върху имота на наследодателите на ищеца е проектирана улица, а останалата част попада в терен, отреден за жилищно строителство. Въпреки че мероприятията не са изпълнени, бившите собственици са били лишени от фактическа власт, а държавата е придобила собствеността по давност, след което имотът е станал общински по силата на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС. Неправилно въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 от ЗКИР са преклудирани всички факти, настъпили до 1995г., при положение, че с този иск собствеността се установява към момента на приемане на кадастралния план, в който има грешка – т.е. към 1962г.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса, уточнен от настоящия състав, съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС : Към кой момент се установява правото на собственост с решението по иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №363 от 12.05.09г. по гр.д.№814/08г. на І ГО на ВКС; решение №279 от 01.06.09г. по гр.д.№1165/08г. на ІІ ГО и определение №226 от 15.05.09г. по гр.д.№149/09г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответникът в производството М. Н. Н. оспорва жалбата. Счита, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от ВКС.
Въпросът към кой момент се установява правото на собственост с решението по чл.53, ал.2 от ЗКИР принципно е от значение за изхода на последващ спор за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ между същите страни, тъй като съдебно потвърденото право не може да се оспорва въз основа на факти, настъпили преди момента, в който то е установено със сила на пресъдено нещо. В практиката си ВКС приема, че при иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР това е моментът на влизане в сила на кадастралния план, в който е допусната твърдяната непълнота или грешка, засегнала имота на ищеца.
В конкретния случай въззивният съд не се е съобразил с тази практика, като е отнесъл преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по чл.53, ал.2 от ЗКИР към 1995г. – момента на смъртта на наследодателката на ищеца, вместо към 1962г. и към 1996г. – момента на влизане в сила на двата последователни кадастрални плана, към които препраща диспозитивът на решението по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Решаващият извод на съда обаче, че собствеността на ищеца не може да се оспорва въз основа на факти, настъпили преди 1995г., съвпада приблизително с действителния момент – 1996г., в който е приет действащият план на [населено място]. Доколкото ответникът в случая се позовава именно на такива факти, те са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по чл.53, ал.2 от ЗКИР, както е приел и въззивният съд. Затова поставянето на посочения от ответника правен въпрос няма да обуслови промяна в резултата по делото и следователно по него не следва да се допуска касационно обжалване. Отделен е въпросът, че в случая ответникът са позовава на придобивна давност върху процесния имот, изтекла в полза на държавата, при положение, че имотът не е бил отчужден по предвидения в закона ред и че попада в приложното поле на реституционна норма, която възстановява собствеността по право.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1637 от 24.11.10г. по гр.д.№1222/10г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: