5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 179/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр.София, 28.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 179/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 474/21.10.2011 год., постановено по в.т.дело № 834/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 198/20.04.2011 год. по т.дело № 680/2010 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] извор, общ.П. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта общо на сумата 598 486,94 лева по издадената в полза на фонда заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, от която 552 532,36 лева-главница, представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор 1863/27.12.2004 год., сключен при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони на РБългария/С./ ведно със законната лихва, а сумата 45 954,58 лева-мораторна лихва за периода от 23.07.2009 год. до 29.04.2010 год. на посочената главница.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Изложени са съображения, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/18.05.2001 год. на Министъра на земеделието и горите, съдържаща нормативна забрана за продажба или преотстъпване ползуването на придобитите въз основа на одобрения проект активи в продължение на 5 години от изплащането на финансовата помощ, която забрана е възпроизведена и в т.4.18 от договора. Навеждат се доводи, че нарушаването на посочената нормативна забрана представлява основание за разваляне на сключения с бенефициента договор за безвъзмездна финансова помощ по програма С. и възстановяване на даденото по него. Поддържа се, че въззивният съд необосновано и неправилно е тълкувал и приложил посочената правна норма и договорната клауза, като е приел, че не е налице нито една от предвидените хипотези, тъй като употребеното понятие „преотстъпване” съдържа смисъл на забрана за извличане на неправомерна печалба от ползувателя на безвъзмездната помощ, каквито данни по делото не са установени.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност твърди, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с тълкуването на чл.27, ал.2 от Наредба № 14/2001 год. на МЗГ,чието отражение е клаузата на т.4.18 от процесния договор, сключен по програма С. и по-конкретно: дали е част от фактическия състав, подлежащ на доказване елементът възмездност при констатирано наличие на съвместно ползуване на активи придобити по програма С. от лица, едно от които не е страна по договора за предоставяне на финансовите средства.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] извор в подадения отговор поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по ч.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор установителен иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 598 486,94 лева по издадената в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК. За да постанови решението си съставът на апелативния съд след извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал е приел, че не е доказано твърдяното от Държавен фонд „Земеделие” нарушение на забраната предвидена в чл.27, ал.1, т.2 на Наредба № 14/2001 год. на МЗГ/възпроизведена в клаузата на т.4.18 от процесния договор/, обуславящо разваляне на сключения с ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програма С. договор № 1836/27.12.2004 год. и възстановяване на даденото по него. Изложени са съображения, че в случая не е налице нито една от предвидените хипотези, тъй като закупените активи-специализирано оборудване за кравеферма се използуват от ответника по предназначение, не са продадени, нито са преотстъпени на друго лице. Наведени са доводи, че преотстъпване по смисъла на Наредбата представлява нарушение, когато е направено под формата на предоставяне ползуването на активите от друг въз основа на договор за наем, аренда или за съвместна дейност. Направен е извода, че целта на посочената нормативна и договорна уредба е да се предотврати възможност бенефициентът да извлича печалба от придобитите със средства по програма С. активи по друг начин освен чрез личното им ползуване по предназначение, като елементът „възмездност” подлежи на доказване, каквито данни в случая няма.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за изхода на делото. По този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно даденото тълкуване в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения съществен правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му поради съществуваща неяснота, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/2001 год. на МЗГ е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. Посочената разпоредба има императивен характер и предвижда забрана за срок от 5 години да се продават или преотстъпва ползуването върху придобитите активи със средства по програма С. в изрично определените от Наредбата случаи, поради което нормата не може да бъде тълкувана и прилагана разширително. В тази връзка хипотезите на преотстъпване на ползуването са изчерпателно изброени: „чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за съвместна дейност”. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с цитираната нормативна уредба. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 474/21.10.2011 год., постановено по в.т.дело № 834/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: