ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 898
София, 10.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1167 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. М., прокурор в Окръжна прокуратура В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 08.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 2642/2012г.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Т. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Г.Н. в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Варненския РС от 15.VІ.2012г. по гр.д. № 12675/2011г., с което П. на РБ /П./ е осъдена да заплати на Г. Д.Т. 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 НК, за което ищецът е признат за невинен с влязло в сила решение на Военен съд Варна по АНД № 42/2011г., вкл. вреди от взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка”, както и 500лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено по АНД № 42/2011г. адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл.2 ал.2 т.2 пр.1 ЗОДОВ, и е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер10000лв.
За да постанови решението, въззивният съд, възприемайки и изводите на първоинстанционния, е приел въз основа на представените по делото писмени доказателства и на преценка на показанията на двама свидетели, че са налице предвидените в закона предпоставки за отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди. Приел е за доказано, че ищецът е изпитвал страх, безпокойство, потиснатост, нервност, несигурност, обтегнати отношения с колегите и началниците и притеснение от воденото срещу него наказателно производство, което се отразило отрицателно на психиката, а оттам и на нормалното му ежедневие на работа и в семейството му, не изпълнявал задълженията си и изпитвал страх да не изгуби работата си. Прието е, че влошаването на семейните отношения не се дължи изключително на наказателното производство, а е било причинено от финансовите затруднения на ищеца и на семейството му, които произтичат от редица фактори, като само един от тях, и то не най-същественият – направените разходи за адвокат, е във връзка с производството. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид тяхната незначителност и кратката продължителност на наказателния процес от привличането му като обвиняем на 10.І.2011г. до влизането в сила на 10.VІ.2011г. на решението.
В изложението /основно и допълнително/ на П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за правилното определяне на размера на обезщетението при приложение на чл.52 ЗЗД при съобразяване на всички релевантни обстоятелства и при задълбочено изследване на причинно-следствените връзки между повдигнатите обвинения и вредите, което в случая не било направено. В решението липсвали мотиви, обуславящи извода за причинени неимуществени вреди в твърдяния от ищеца обем и видове неблагоприятни последици, което било в противоречие с ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК. В противоречие със същото тълкувателно решение въззивният съд не изразил мотиви относно наличието на съвпадение между неговите и изводите на първоинстанционния. Въпросът за съответствието на определеното обезщетение с конкретно установените по делото обстоятелства бил разрешен в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и с т.3 от ТР № 3/2004г. на ОСГК – съдът следвало да съобрази всички релевантни обстоятелства, в т.ч. да изследва причинно-следствените връзки, което не било направено. Съдът не бил изследвал и основанията за прилагане на чл.5 ЗОДОВ независимо, че доказателства за принос на ищеца за вредоносния резултат се съдържали в приобщеното наказателно производство – съдът не коментирал аргументите на П. в тази връзка, изложени в съдебното заседание пред него. Налице била малко съдебна практика по приложението на чл.5 ЗОДОВ, поради което произнасянето на касационния съд по него било от значение за точното прилагане на закона, за осъвременяване на практиката и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства /така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касатора процесуалноправен въпрос за липсата на мотиви въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна съдебна практика, тъй като не липсват мотиви за извода относно причинната връзка между неимуществените вреди и наказателното производство, който е основан на и е в съответствие с представените писмени и гласни доказателства. Освен това съдът изрично е посочил в решението, че възприема изводите на първоинстанционния, което е съобразено с разпоредбата на чл.272 ГПК. Не е налице произнасяне в противоречие с ППВС № 4/1968г. и с ТР № 3/2004г. и по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД – съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Следва да се отбележи в тази връзка, че в изложението на касатора не се конкретизират обстоятелствата, които не са взети предвид.
По последния поставен като основание за допускане на касационно обжалване въпрос по приложението в случая на чл.5 ЗОДОВ въззивният съд не се е произнесъл, но това е така, тъй като нито в отговора си на исковата молба, нито във въззивната си жалба касаторът не е релевирал възражение в тази насока. С оглед на това поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присдъдени 600лв. разноски за настоящата инстанция, заплатени от него по пълномощно от 18.І.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, осми състав, № 2079 от 08.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 2642/2012г.
ОСЪЖДА П. НА РБ да заплати на Г. Д. Т. от [населено място] 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: