О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София, 30.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 675 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. М. срещу решение № 542/20.11.2014 г. на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/, гражданска колегия, ІІ въззивен състав по в.гр.д. № 651/2014 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд /ПзРС/, приемащо за установено, че касаторът дължи на [фирма] присъдените със заповед № 2987 за изпълнение на парична задължение по чл.417 ГПК от 08.11.2010 г. по гр.д. № 4539/2010 г. от ПзРС суми както следва: 14625.30 лв. – дължима главница по договор за банков кредит със законна лихва от 04.11.2010 г., договорни лихви за посочен период и такси по обслужване на кредита с присъдени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзРС е предявен иск по чл.422 ГПК от [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимост от това дружество към банката на парично задължение по договор за кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение. Искът е уважен от ПзРС за 14625.30 лв. – дължима главница със законна лихва, 2109.52 лв. – договорени лихви, 60 лв. – неплатени такси, като е отхвърлена претенцията за законна лихва върху главницата за посочен период от време. За да потвърди първоинстанционното уважително решение, ПзОС е възприел установената по делото фактическа обстановка относно сключения между страните банков кредит в размер на 30000 лв., неиздължен в цялост от настоящия касатор, настъпилата предсрочна изискуемост, обявена от банката, за която кредитополучателят е надлежно уведомен. Приел е, че не е доказано оспорването от страна на настоящия касатор на представената справка по кредита, като е прието, че подписите върху нея са положени от лицата, посочени в документите – неоспорено заключение на съдебно-почеркова експертиза. От представените писмени доказателства и от заключението на съдебно-икономическа експертиза е установено, че длъжникът по кредита и настоящ касатор не е погасил задължението си по кредита в цялост, като размерът на непогасената част от дължимите главница и лихви е установен в заключението на съдебно-икономическа експертиза.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и в съответствие с указанията по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, излага доводи за неправилност на обжалваното решение, а именно: приемането от ПзОС в нарушение на забрана на чл.164 ал.1 т.4 ГПК за доказване със свидетелски показания изпълнението на парично задължение, което според касатора е сторено със заключение на счетоводна експертиза, съдържаща свидетелски показания на вещото лице. Формулира и втори въпрос в тази връзка за приетото от ПзОС в нарушение на т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Основанията за неправилност по чл.281 ГПК се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, различен е и редът за произнасяне по тях. Дори да се приеме, че доводите за неправилност навеждат на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, следва да се посочи, че доводите са некоректно поставени с оглед приетата и установена от ПзОС фактическа обстановка, както и същността на свидетелските показания и заключенията на вещи лица. Вярно е, че и свидетелските показания, и заключенията на вещи лица са гласни доказателствени средства, регламентирани съответно в разпоредбите на чл.163-чл.173 ГПК и чл.195-чл.203 ГПК, но със съответните специфика и различия между тях. В случая е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е изяснило, притежавайки специални знания като икономист и преглеждайки документите по делото и извлечение от партидата на ответника, сега касатор, в [фирма] размера на усвоения кредит, направените погасителни вноски, неиздължените такива за кредита и дължимите лихви. В този смисъл към заключението на вещото лице е неприложима разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 ГПК, както твърди касаторът, нито приетото от ПзОС е в противоречие с посочените решения на ВКС по обективно неидентични казуси и доказателства /р. № 62/25.01.2002 г. и р. № 1223/06.11.2008 г. и двете по ГПК /отм./ – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и противоречие с т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС /конкретно с част от цитираните мотиви/ – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото вещото лице е изградило заключението си върху доказателствения материал по делото, от приложеното и неоспорено приложение към договора за банков кредит, извършената проверка по партидата в банката, включително за извършените плащания от самия касатор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПзОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 542/20.11.2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав по в.гр.д. № 651/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.