4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София,24.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1644 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 01.06.2011 година по гр.д. № 12632/2010 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 13.08.2010 г. по гр.д. № 12788/2009 г. на Софийски районен съд, 27 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от М. Н. Л. от [населено място] против Д. В. В. от [населено място] за сумата 6192,14 лева, съставляващи обезщетение вместо изпълнение по договор от 26.11.2006 г. В решението е прието за установено, че по договор за кредит от 26.11.2006 г. ищцата е получила от [фирма] сумата 4500 лева, която е предоставила в заем на ответника. С договор от 20.11.2006 г. ответникът се е задължил да изплаща на банката вместо ищцата вноските за погасяване на кредита, в т.ч. и евентуалните наказателни лихви за просрочие. Отпуснатият кредит по договор от 26.11.2006 г. е бил изплатен изцяло от ищцата на 09.04.2010 г. общо в размер на 6192,14 лева, в т.ч. главница и лихви. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за неизпълнение на договорното задължение на ответника по споразумение от 20.11.2006 г. е основателен. Приел е, че възникване на договорното задължение е установено с представения по делото документ от 20.11.2006 г., установяващ както получаване на сумата 4500 лева от ответника, така и поетото от него задължение вместо връщане на заема да погаси сумите по договора за кредит, сключен от ищцата, т.е. встъпването му като съдлъжник при условията на чл. 010 ЗЗД по договора за кредит от 26.11.2006 г. по съглашение с длъжника по кредита. С определение от 19.07.2011 г., постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата 1000 лева съдебни разноски.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. В. В.. Поддържа се, че по обуславящият изхода на делото въпрос за разпределението на последиците от доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, както и че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение на районен съд Берковица по гр.д. № 50/2008 г.; решение по гр.д. № 233/2008 г. на окръжен съд Монтана и определение № 1143 от 19.08.2009 г. по гр.д. № 420/2009 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК.
С частна жалба вх. № 78460 от 02.09.2011 г., подадена от Д. В. В. е обжалвано и определението от 19.07.2011 г. за присъдените по делото съдебни разноски.
Ответницата по касационната жалба счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Твърдението за противоречие в съдебната практика по изведения в изложението по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК въпрос е неоснователно.
Въпросът за разпределението на доказателствената тежест и последиците от недоказването е разрешен в съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК. В съответствие с установената съдебна практика е прието, че ищцата е доказала фактите, на които основава своите искания: предоставяне на заемната сума; сключване на договора за встъпване в дълг и изпълнението на задължението по договора за кредит от нейна страна, както и че ответникът не е установил изпълнение на поетото в съглашението задължение за изплащане на вноските по банковия кредит. Не е налице и твърдяното противоречие с приложените съдебни актове, в които е прието (решение на районен съд Берковица по гр.д. № 50/2008 г.; решение по гр.д. № 233/2008 г. на окръжен съд Монтана), че в тежест на ищеца е да докаже възникване на договорното правоотношение, изпълнението на което е предмет на исковата претенция – изводи по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК, явяващи се в съответствие с формираните в обжалвания съдебен акт.
Не е налице и противоречие и с изводите, формирани в решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК (определение № 1143 от 19.08.2009 г. по гр.д. № 420/2009 г. ІV г.о. ВКС), в което е прието, че съглашението за встъпване в дълг не е сделка, за която е предвидена определена форма; че съгласувана между длъжника и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от писмено съглашение за това, но и от други двустранни или едностранни документи и пр. доказателства, установяващи точния характер на съглашението; че при спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценява в контекста на целия договор с оглед характера на задължението; целта, мотивирала страните да постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му характеристика. В съответствие с така формираните изводи, въззивният съд е ценил доказателствата, сочещи, че ответникът е встъпил в дълг поради възникналото му с ищцата заемно правоотношение (поради получаване в заем сумата, получена от ищцата по договора за кредит от 26.11.2006 г.), както и че действителната воля при подписване на споразумението е била издължаване на кредите от ответника, вкл. и лихви поради просрочие на вноските.
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е намерил разрешение в трайно установената практика на съдилищата, в съответствие с която е постановен и обжалваният съдебен акт.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване на определение от 19.07.2011 г., постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, с което ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата 1000 лева съдебни разноски. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 78, ал.1 и ал. 5 ГПК, съдът е определил съдебните разноски съобразно доказателствата за извършването им, а размера им предвид възражението за прекомерност, не само на база Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и съобразявайки правната и фактическа сложност на делото; обема и сложността на оказаната правна помощ; защитната позиция на ответната страна и събрания доказателствен материал, относим към правния спор.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 1200 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Н. Б. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2011 година по гр.д. № 12632/2010 година на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав, изменено в частта за съдебните разноски с определение от 19.07.2011 г.
ОСЪЖДА Д. В. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Н. Л. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: