О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1493
София, 30 декември 2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4782 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 878 от 30.04.2015 година по гр.д. № 540/2015 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 03.12.2014г. по гр.д. № 2988/2014 г. на Софийски градски съд, с което с отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от В. А. Д. от [населено място] против Е. К. Д. от [населено място]. В решението е прието за установено, че от 2011 г. страните по делото са живеели на семейни начала, като през пролетта на 2013 г. са се установили в [населено място]. С предложение от 30.10.2013 г. ответницата е направила обвързваща пръчка на автомобил марка Ауди Q5 3,0 TDI quarto с подробно посочени параметри на стойност 23400 евро. На 04.11.2013 г. ищецът е наредил да бъде извършен превод на сумата 23400 евро от банковата му сметка за заплащане цената на поръчания от ответницата автомобил от Ауди, Център З., Г.. На 06.11.2013 г. за извършената покупка е била издадена фактура на името на ответницата. Сумата е била преведена от ищеца с намерение да подари лекият автомобил на ответницата за рождения и ден с оглед съществуващите между тях отношения и плановете им за съвместно бъдеще. Впоследствие страните са се разделили, а с покана от 09.02.2014 г. ищецът е поискал от ответницата да му възстанови цената на закупения автомобил. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за връщане на цената на лекия автомобил е неоснователен. Приел е, че ответницата нито се е обогатила неоснователно, нито, че сумата за покупка на автомобила е платена без основание; че средствата за покупка на автомобила на името на ответницата са преведени от ищеца с дарствено намерение, поради което връщането им не се дължи.
В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от В. А. Д. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросите задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да формира собствени изводи по спорното право, както и да разгледа и обсъди всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС; т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г.; решение № 57 по гр.д. № 1416/2010 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 65 от 10.05.2011 г. по т.д. № 558/2009 г. ІІ т.о. ВКС; че въпросът обусловена ли е преценката за наличие на отпаднало основание по чл. 55, ал.1 ГПК от успешно проведен иск за отмяна на дарението е разрешен в противоречие с т.1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС; че въпросът налице ли е сключен договор за дарение, когато липсва индивидуализация на вещта, която е индивидуално определяема или на нейните характеристики, когато е родово определяема е разрешен в противоречие с решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. ІV г.о. ВКС и решение № 102 от 08.04.2010 г. по гр.д. № 4017/2008 г. І$ г.о. ВКС; че въпросът следва ли да се остави без уважение претенция за неоснователно обогатяване, квалифицирана погрешно като такава от ищеца е разрешен в противоречие с решение № 239 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 1050/2012 г. 4 г.о. ВКС; въпросът следва ли претенцията на ищеца да се остави без уважение, когато ответникът не е доказал основанието, на което да задържи получената престация е разрешен в противоречие с решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 316/2010 г. 4 г.о. ВКС, както и че въпросът може ли да се приеме, че е извършено дарение при липса на доказателства както за даване, така и за получаване на конкретна сума е разрешен в противоречие с решение № 195 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 61/2009 г. ІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите доказано ли е наличие на договор за дарение, когато страната е декларирала дарствено намерение, без да е установено предаването на вещта към този момент и без да е налице заявена воля от надарения, както и когато паричния превод е извършен в момент, последващ изразеното дарствено намерение.
Ответницата по касационната жалба Е. К. Д. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да формира собствени изводи по спорното право, както и да разгледа и обсъди всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно която извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по всички заявени от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на решението на първостепенния съд. В решението е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства, след което съдът е формирал собствени изводи по спорното право въз основа на установените по делото факти. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение след като е разрешил спора по същество, формирайки собствено становище относно крайния изход на делото.
Въпросът обусловена ли е преценката за наличие на отпаднало основание по чл. 55, ал.1 ГПК от успешно проведен иск за отмяна на дарението не е разрешен в противоречие с т.1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. За да отхвърли иска като неоснователен, съдът е формирал извод, че процесната сума е била преведена по сметка на ответницата на определено основание – извършено в нейна полза дарение от ищеца; че това дарение не е развалено с настъпилата между страните раздяла, нито ищецът е въвел такива твърдения в исковата молба, т.е. в съответствие с т.1 от ППВС № 1/79 г. съдът е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД, тъй като не е установено начална липса на основание за превод на сумата, нито основанието за получаване на престацията е отпаднало с обратна сила, съответно, че не е налице и фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като ответницата не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
Не е налице противоречие с решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. ІV г.о. ВКС и по отношение на формираните изводи по въпроса налице ли е сключен договор за дарение при липса на индивидуализация на предмета на дарението. В обжалваното решение съдът е приел, че ищецът е дарил на ответницата определена сума пари, за да бъде закупен като подарък за нея лек автомобил, т.е. предметът на дарението е точно определен, а актът на дарението е извършен с превеждането на сумата по сметка на продавача.
Въпросът следва ли да се остави без уважение претенция за неоснователно обогатяване, квалифицирана погрешно като такава от ищеца не е обуславящ изхода на делото. Без да съобразява дадената от ищеца квалификация по чл. 59 ЗЗД, в мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по въведените от ищеца твърдения за липса на основание за превод на сумата, приемайки, че превода е извършен на твърдяното от ответницата основание, поради което не е налице противоречие и с решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 316/2010 г. 4 г.о. ВКС.
Въпросът може ли да се приеме, че е извършено дарение при липса на доказателства както за даване, така и за получаване на конкретна сума не е обуславящ изхода на делото – съдът е формирал правните си изводи въз основа на доказателства за даване от страна на ищеца с дарствено намерение на определена сума и получаването от ответницата на заместващата сумата облага, поради което соченото решение № 195 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 61/2009 г. ІІ г.о. ВКС не е относимо към така формираните изводи.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросите доказано ли е наличие на договор за дарение, когато страната е декларирала дарствено намерение, без да е установено предаването на вещта към този момент и без да е налице заявена воля от надарения, както и когато паричния превод е извършен в момент, последващ изразеното дарствено намерение. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, договорът за дарение на движими вещи, в т.ч. парични суми е неформален; сключен е с предаването на вещта от дарителя и приемането и от дарения; за доказване на намерението за дарение са допустими всички доказателствени средства, а изводите си за дарственото намерение съдът формира въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, т.е. обстоятелството, че ищецът е оповестил намерението си да извърши дарение преди да извърши дарствения акт не променя правната характеристика на договора.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 24.08.2015 г. с адвокат В. Т. Т. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 878 от 30.04.2015 година по гр.д. № 540/2015 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. А. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. К. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: