4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр. София, 02.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №797 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. срещу решение №309 от 14.11.2014г. по т.д. №580/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него са потвърдени решение №111/20.06.2014г. по т.д. №279/2013г. на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове на В. И. Т. срещу Николай Ж. К. за заплащане на сумите от 28163 лева, с която ответникът като издател на прескрибиран запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца като приносител и 9 587 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за периода на забавата, в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, както и решение №134/12.08.2014г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на решението от 20.06.2014г.
В касационната жалба се сочи, че решението е недопустимо, тъй като за да потвърди първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е приел,че е предявен единствено иск по чл.534 от ТЗ. Касаторът поддържа, че изрично в исковата и в уточнителната молба е посочил, че претендира исковата сума като платена въз основа на разписка с нотариално заверен подпис, а процесният запис на заповед е издаден за обезпечението на този дълг. Твърди, че съдът следи служебно за правната квалификация на предявения иск и не е обвързан от дадената от страните. Също счита, че след като искът е предявен с правно основание чл.55 от ЗЗД, а първоинстанционният съд е разгледал иск по чл.534 от ТЗ, то въззивният съд е следвало да изготви нов доклад.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен процесуалноправeн въпрос, обусловил изхода на спора: Липсата на възражение срещу доклада на първата инстанция съставлява ли пречка основателността на иска да бъде преценена на друго основание. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с разясненията в т.2 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът Николай Ж. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че касационният жалбоподател не е формулирал съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.534 от ТЗ за заплащане на сумата от 28163 лева, с която ответникът като издател на прескрибиран запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца като приносител. Приел е,че процесният запис на заповед е нищожен с оглед на наличието в него на два падежа. С оглед на това е стигнал до извода,че искът за неоснователно обогатяване е неоснователен, тъй като за основателността му е необходимо цената книга да е действителна, но приносителят й да е изгубил исковете по нея поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая не е налице такава вероятност за недопустимост на въззивното решение на Варненски апелативен съд, доколкото в касационната жалба не се твърди, а по делото няма данни, че е разгледан непредявен иск. Дори и да са основателни доводите на касатора,че първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск и на евентуално въведените основания чл.55 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД, това не би обусловило недопустимост, а непълнота на постановеното от него съдебно решение. Съответно това не би довело до недопустимост и на постановеното въззивно решение, а неговата неправилност в частта, с която е потвърдено решение №134/12.08.2014г. по т.д. №279/2013г. на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на решението от 20.06.2014г.
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване.
По поставения от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд не е изразил становището, че липсата на възражение срещу доклада на първата инстанция съставлява пречка да бъде преразглеждан въпроса за основанието на предявения иск. Напротив, за да приеме, че е предявен само един иск и той е с правно основание чл.534 от ТЗ, въззивният съд е изложил подробни съображения относно съдържанието на първоначалната и допълнителната искова молба, както и относно изложените в тях фактически и правни твърдения. Съдът е приел, че с допълнителната искова молба не е изменен предявеният иск за неоснователно обогатяване вследствие загубване на иска по записа на заповед поради давност, чрез въвеждане на ново основание – нищожност на записа на заповед и преминаване поради това към иск по каузалната сделка. Посочил е, че е недопустимо предявяване с допълнителната искова молба на нов иск наред с първоначалния, а и такова не е направено. Като допълнителен довод е изтъкнал и обстоятелството, че ищецът не е възразявал срещу възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска като такъв по чл.534 от ТЗ. Поради това констатацията на въззивния съд относно това, че ищецът не е възразявал срещу възприетата от първоинстанционния съд квалификация на иска, не е единствено обуславяща извода за правното основание на предявения осъдителен иск, нито изхода на производството по този иск. Съответно този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
При извода на въззивния съд, че е предявен иск по чл.534 от ТЗ, за него не е възникнало задължение да прави нов доклад и да определя друга правна квалификация на предявения иск, поради което не е налице противоречие на въззивното решение със задължителните разяснения в ТР №1/2013г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №309 от 14.11.2014г. по т.д. №580/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.