ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911
София, 15.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1522 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт В.В. като процесуален представител на [община] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 12.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 1054/2013г.
Ответникът по касационната жалба А. Ф. К. от [населено място], област Плевенска, не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 12.ХІІ.2013г. ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 19.VІІІ.2013г. по гр.д № 2692/2013г., с което са уважени предявените от А. К. срещу [община] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че ответникът не е доказал наличието на основанието за уволнение „съкращение в щата”. Към края на 2012г. звено „Инспекторат” към общината е съществувало и ищецът е бил на длъжност „инспектор” в Кметство [населено място]; представени са две приложения на решения на ОбС П. за числеността на персонала на общината към 01.І.2013г. и към 18.ІІ.2013г., като в тях липсват данни процесната длъжност да не е включена и звено „Инспекторат” да е закрито; не е представено одобрено щатно разписание въз основа на решението на О. от 18.ІІ.2013г. и не може да се прецени дали реално е настъпило съкращение, още повече че отдел „Отбрана и сигурност” не е закрит.
В изложението на [община] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и по съществен процесуалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и решаван противоречиво от съдилищата. Конкретни такива въпроси не са формулирани, като са изложени съображения, че от представено допълнително разписание на длъжности извън списъчен състав се установявало, че заеманата щатна бройка е съкратена и е открита друга за съвсем различна длъжност, което не означавало липса на съкращение; че съгласно решението на О. от 18.ІІ.2013г. в бюджетните организации можели да се назначават лица извън утвърдената численост на персонала, за което се изработвало допълнително разписание на длъжностите, това били бройки извън щатното разписание, поради което сключването на Т. с лица и неговото прекратяване не се отразявало на щатното разписание; с оглед на това съкращаването на щата не засягало длъжностите по посоченото решение на О.; освен това нито една от двете сходни длъжности, предвидени в решението на О., не била идентична със заеманата от ищеца; реално било съкращаването на щата, когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени на други работници/служители или са възложени по граждански договор, респ са предвидени за заемане от извънщатна длъжност, в какъвто смисъл била практиката на ВКС, обективирана в две решения на негови състави, постановени по реда на ГПК /отм./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидената в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. В изложението на касатора не са посочени въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по разглеждания спор. В този документ се съдържат единствено съображенията на касатора, обосноваващи становището му за наличие на основанието, на което е извършил уволнението на ищеца, респективно за незаконосъобразност на атакуваното решение. Тези съображения по същество представляват оплакване за необоснованост на решението, т.е. касационно основание по чл.281 ГПК, което, обаче, се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато. Следва да се отбележи и че твърдението в изложението, че процесната длъжност е извънщатна бройка, съкращението на която не засяга длъжностите по решението на О. от 18.ІІ.2013г., противоречи на позицията на касатора във въззивната му жалба, и дори да бе формулиран въпрос в тази връзка, той би бил неотносим към спора, тъй като произнасяне от въззивния съд по такъв не е налице.
При липсата на основната предвидена в чл280 ал.1 КТ предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, V въззивен състав, № 680 от 12.ХІІ.2013г. по гр.д № 1054/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: