ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 914
София, 15.07. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 778 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процисуален представител на ОУ Хр.С.” [населено място] срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 21.ХІ.2013г. по в.гр.д. № 396/2013г.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 21.ХІ.2013г. ЯОС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Ямболския РС от 09.ІХ.2013г. по гр.д № 1915/2013г. в отхвърлителната му част за сумата 3117.92лв. за периода 05.ІХ. – 19.ХІ.2013г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ОУ „Хр.С.” да заплати на Д. Ст.Б. още 3117.92лв., представляващи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за посочения, ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на изискванията на чл.193, чл.195 и чл.194 КТ, но то е незаконосъобразно на материалноправно основание. В заповедта е записано, че подробно описаните в нея нарушения на Б. са констатирани с протокол от 22.І.2013г. Протоколът обаче не е представен по делото, при което съдът не е в състояние да провери твърдяните нарушения в заповедта. Освен това по делото липсват каквито и да било годни доказателства, установяващи извършването на нарушенията от ищеца. Приложената разменена кореспонденция между него и Р. Я. /писмо на Р. с посочени в него установени нарушения на ищеца в качеството му на директор на училището, получено лично от последния, и негово възражение срещу констативен протокол от 22.І.2013г./ не могат да мотивират съда на обоснован извод за законосъобразност на уволнението.
В изложението на ОУ „Хр.С.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са изложени съображения за нарушаване на принципа за установяване на обективната истина, като съдът не подложил на всеобхватен анализ всички относими по случая доказателства в противоречие с т.12 от ТР № 1/2001г. Съдът не обсъдил, че в заповедта изрично било записано, че подробно описаните в нея нарушения са констатирани с констативния протокол от 22.І.2013г., че в писмото на Р. до Б. били посочени установените нарушения, което писмо било лично получено от последния и той е възразил срещу констативния протокол, че констативния протокол не е представен по делото, защото е документ, който не се намира у ответника, а у горестоящия му орган Р. Я.; съдът не установил най-важният факт, че в заповедта работодателя изрично бил записал, че подробно описаните в нея нарушения са констатирани с констативния протокол, с който ищецът е запознат. Постоянна била практиката, според която преценката за относимост и достоверност на доказателствата към спора е въпрос по същество на спора и поради това изисква анализ и съпоставяне с останалите доказателства /сочи се едно решение на състав на ВКС по гр.д № 482/2004г./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл не в противоречие, а в съответствие със сочената съдебна практика. Това е така, тъй като изводите си съдът е основал на преценка на представените по делото доказателства, в т.ч. разменената кореспонденция между Р. Я. и ищеца, съответно писмо от 22.ІІ.2013г. и писма до Р., съдържащи възраженията на Б., определяйки ги като негодни да обосноват извод за законност на уволнението. Следва да се отбележи в тази връзка, че по силата на чл.269 ГПК дейността на въззивния съд е била ограничена до посоченото във въззивната жалба на ответника, а то освен по приложението на чл.194 КТ включва само довод, че от писмото на Р. от 20.ІІ.2013г. до ищеца се установява извършването от него на вменените му с уволнителния акт дисциплинарни нарушения. Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващият му извод, а именно обосновават ли писмата между Р. и ищеца доказаност на извършването на нарушенията, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а той не може да бъде взет предвид и разгледан служебно от касационния съд.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция /адвокатско възнаграждение/ по договор за правна защита и съдействие от 17.І.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, ІІІ граждански състав, № 164 от 21.ХІ.2013г. по гр.д № 396/2013г. ОСЪЖДА О. У. „ХР.С.” [населено място] да заплати на Д. С. Б. от с.гр. 500лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: