О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
[населено място], 30.09. 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 973 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Б. И., П. М. Л., К. П. Н. и Р. П. М., представлявани от процесуалния си представител адв. Г. Х. и П. М. Г., чрез процесуалния си представител адв. С. Б., против решение от 11.01.2010 г., постановено от СГС, ІІ”д” състав, по гр.д.№3628/2008 г.
Ответниците по касационната жалба са подали писмено възражение, с което се оспорват основанията за допустимост на касационната жалба, сочени от жалбоподателите.
Касационните жалби са подадени в срок, насочени са против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК и са процесуално допустими.
В производството относно допустимостта на разглеждането по същество на касационните жалби, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, приема следното:
За да приеме, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС са основателни, състава на СГС е приел, че са налице предпоставките за неговата основателност – ищците са собственици на процесния недвижим имот, същия се държи от ответниците и това държане е непротивопоставимо по своето правно основание на собствениците на имота, по отношение на притежаваното от тях право на собственост върху идеалните части, посочени в исковата молба. Съдът е приел, че процесния имот е бивша собственост на Д. И. С. – факт, за който не се спори между страните по делото. Имотът е внесен от Д. С. в ТКЗС през 1957 година, като Д. С. е починала на 25.11.1960 година и е оставила за наследници по закон своите четирима синове. Ответниците са наследници по закон на първите й трима синове, а ищците са наследници на съпругата на четвъртия син – К. И. С. – Е. К. С.. Бракът между К. и Е. С. е сключен през 1960 година, като К. С. е починал през 1991 година, като е оставил за свой наследник съпругата си – Е. С., доколкото от брака помежду им няма низходящи наследници. Ищците са наследници по закон на съпругата на К. С. – Е. С.. Приживе, К. С. е оставил саморъчно завещание, с което е завещал в полза на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество. Съдът е приел, че по силата на завещанието r наследяването по заместване, ищците, като наследници на Е. С., са наследили имуществото, оставено след смъртта й, в т.ч. и това, оставено от нейния съпруг – К. С., включващо и процесния имот. Съдът е приел, че в случая нормата на чл.9а от ЗН е неприложими, доколкото касае хипотеза на последващ съпруг на собственика на недвижим имот, от който той е отчужден, а не и по отношение на наследство на неговите наследници, т.е. разпоредбата на чл.9а от ЗН е неприложима по отношение на наследството, оставено след смъртта на К. С..
Въз основа на горното, съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на ? ид.ч. от процесния имот и доколкото е било безспорно, че същия се държи от ответниците, е приел иска с правно основание чл.108 от ЗС за основателен.
В изложението на касационните основания от Р. Б. И., П. М. Л., К. П. Н. и Р. П. М., както и в касационните основания, посочени от П. Г. се сочи, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, отразена в ТР №1/1998 г. на ОСГК на ВКС, по приложение на нормата на чл.9а от ЗН.
С посоченото тълкувателно решение се дава задължително тълкуване на нормата на чл.9а от ЗН по отношение на това, кой съпруг е „последващ” и по отношение на когото и неговите наследници се изключва наследяването на реституираното с посочените в решението закони имущество, в т.ч. и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, по силата на който страните по конкретния спор черпят права. С оглед разясненията, дадени в ТР№1/1998 г. на ОСГК на ВКС, когато след одържавяването на имотите, собственикът на одържавените имоти е сключил брак и съпрузите са починали преди възстановяването на правото на собственост, правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг се отрича, ако от брака няма родени деца. При всички случаи, нормата на чл.9а от ЗН и в тълкуването на ТР№1/1998 г. на ОСГК на ВКС, ограничава наследяването на последващ съпруг на собственика на имота, но не следва да се прилага и по отношение негов наследник по закон, какъвто в случая се явява наследодателя на ищците по делото – син на собственика на недвижимия имот, от когото същия е одържавен. Тълкуването на нормата на чл.9а от ЗН от въззивния съд е в съответствие със задължителната съдебна практика, отразена в цитираното от касаторите ТР №1/1998 г. на ОСГК на ВКС, като соченото противоречие по този материалноправен въпрос не е налице.
Твърди се, че при постановяване на свето решение съдът е допуснал нарушение на материален закон – Примерния устав на ТКЗС. Нарушението на материалния закон не е сред основанията за допускане до касационно обжалване на въззивно решение, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а е основание за касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК. Касационните основания по чл.281 от ГПК се преценяват по отношение на тяхната основателност при разглеждане на основателността по същество на касационната жалба, т.е. след като са налице основанията за допускане на касационната жалба до разглеждане, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК. Неправилността на решението, поради противоречие с материален закон не е касационно основание за допускане до касационно обжалване.
При прилагане на нормата на чл.90а от ЗН, въвзивния съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, отразена в цитираното ТР№1/1998 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е приел, че доколкото завещанието е универсално, то след смъртта на наследодателя на ищците е породило своето действие, като имуществото на наследодателя е наследено единствено от неговата съпруга – наследодател на ищците по делото. Тълкуването на тази норма е в съответствие с тълкуването, дадено в т.3 от ТР№1/1998 година на ОСГК на ВКС, поради което не е налице и това сочено касационно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на П. Г., освен горните основания, се сочи и произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос. Сочения въпрос е относно момента на определяне на кръга на наследниците на общия наследодател. Твърди се, че съдът е направил извод за това, че кръгът на наследниците се определя към момента на влизане в сила на реституционния закон, а не към момента на смъртта на общия наследодател. Такъв извод не е направен от въззивния съд, напротив, съдът е определил кръга на наследниците на общия наследодател Д. С. към момента на нейната смърт и именно въз основа на това е приел, че наследниците и на нейния син К. С. я наследяват. Липсата на произнасяне в смисъла, в който се твърди от жалбоподателката, води и до липса на соченото касационно основание – противоречиво разрешение на този въпрос от съдилищата, основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото представените съдебни решения на ВКС са постановени по реда на ГПК /отм./. При позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като касационно основание за допустимост на касационната жалба на П. Г. се сочи, че е решен въпрос, който е от точното прилагане на закона – зачитане на силата на пресъдено нещо, непререшаемост на спора, както и точното прилагане на нормите на ЗН. Така поставени, правните въпроси не сочат в какво се състои произнасянето на съда, което да налага допускането до касационно обжалване на соченото основание, както и в какво се състои неяснотата, противоречието или непълнотата на закона, която да се отстрани по тълкувателен път, с оглед правомощията на касационния съд в тази насока. Само на това основание, соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, следва да се приеме за неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че въззивния съд не се произнесъл по спора, замествайки решението на поземлената комисия относно кръга на наследниците, в чиято полза се възстановява собствеността върху земеделските земи, тъй като решението на комисията е постановено собствеността да се възстанови в полза на наследниците на Д. С., а съдът е формирал воля единствено по отношение на това, кои са тези наследници.
Предвид изложеното, съдът приема, че сочените касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2010 г., постановено от СГС, ІІ”д” състав, по гр.д.№3628/2008 г., с което е оставено в сила решението от 19.08.2008 г., постановено по гр.д.№ 18689/2007 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.
Председател: Членове: 1. 2.