О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 24. 08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 22/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Х. Т. е обжалвал въззивното решение на Разградския окръжен съд № 239 от 25.03.2008г. по гр.д. № 356/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Разградският окръжен съд е оставил в сила решението на И. районен съд № 150 от 17.08.2007г. по гр.д. № 197/2006г. , с което е отхвърлен иска на Р. Х. Т. против С. Х. Х. и А. О. Х. за предаване владението на масивна жилищна сграда на два етажа, построена в парцел ****Х-189 кв.11 по действащия ПУП на с. П. като е приел, че ищецът не е собственик на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите допустимо ли е ответникът да противопостави на ищеца по ревандикационния иск възражение за придобивана давност от лицето, което го е допуснало в имота и участва по делото като негов помагач, какви са предпоставките за настъпване на вещноправния ефект на давността и възможно ли е да се придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС –т.9 на ТР 1/2000г. за начина на защита на третите лица , които притежават самостоятелни права върху предмета на спора и решение № 673/21.02.1983г. относно възможността да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели при действие на отменения ЗТСУ. Последният въпрос, който се поставя в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е за начинът, по който следва да се индивидуализират недвижимите имоти, предмет на перхвърлителни сделки.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решението на Конституционния съд на Република България №4/2009г. на обжалване пред ВКС подлежат решенията на въззивните съдилища, по които те са се произнесли по материалноправен или процесуален въпрос и са го разрешили в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай по предявения ревандикационен иск е противопоставено възражение за придобивна давност от третото лице-помагач. Въпросът за давността обаче не е обусловил решаващите изводите на въззивния съд за неоснователността на предявения иск, защото е изложен само като допълнително съображение за наличие и на евентуално основание за придобиване на собствеността, следователно той не може да бъде поставен в изложението за допускане на касационното обжалване като основен. Основният извод на съда е, че ищецът не е придобил цялата сграда по договора за продажба, а само единият самостоятелен близнак. Във връзка с този извод в изложението по допускане на касационното обжалване се поставя въпроса как следва да се индивидуализират имотите, предмет на прехвърлителни сделки като се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Тълкуването на един договор е подчинено на изискването на чл.20 ЗЗД и е въпрос на конкретна преценка на съдържанието му и обкръжаващите го при сключването факти, поради което при липса на формулиран въпрос , свързан с конкретния спор не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което се свърза отстраняване на непълноти или неясноти в закона или преодоляване на противоречива или неправилна съдебна практика.
Не е налице основание по чл.280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по отношение на дворното място във връзка с приложението на чл. 181 ЗТСУ /отм./, защото дворното място не е било предмет на ревандикационния иск, по който са се произнесли инстанциите по същество. Макар да е изложил и съображения за вещните права по отношение на земята, въззивният съд не е постановил изричен диспозитив, а е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен само за сградата, следователно липса постановено решение, което да е предмет на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 239 от 25.03.2008г. по гр.д. № 356/2007г. по жалбата на Р. Х. Т.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: