О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
[населено място], 19.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1059/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК, образувано по частната жалба на А. С. Д. от [населено място], С. обаст, чрез адв. Ж. Ч., против въззивното определение от 21.12.2013 год. по ч. гр. д. № 525/2013 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 30.10.2013 год. по гр. д. № 454/2013 год. на Девинския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на районния съд, [населено място].
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му, като счита, че компетентният съд да разгледа спора е Софийски районен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] извор не е взел становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прието за основателно възражението на ответника за неподсъдност на делото пред Девинския районен съд и изпращането му на местно компетентния съд, въззивният Смолянски окръжен съд приел, че законът дава право на ищеца на избор да предяви иск по трудово дело по мястото, където той обичайно полага своя труд – чл. 114 ГПК, което е изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК. Този избор не е направен с предявяването на иска пред съда по своето местоживеене, поради което и възражението на ответника за местната неподсъдност на спора е основателно и делото е изпратено по правилото на чл. 105 ГПК на съда, в района на който е седалището на ответното дружество – районния съд в [населено място]. Въззивният съд се е позовал и на съдебна практика в този смисъл.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че релевантен за спора относно подсъдността е процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 362 КТ, по който обаче въззивният съд не се е произнесъл. Счита, че съдебната практика относно приложението на разпоредбата не е еднопосочна, а произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да се допусне касационно обжалване законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда въззивният съд да се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на делото и да е обуславящ решаващата воля на съда, изхода на делото. В изложението касаторката поддържа по поставения процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 362 КТ да липсва произнасяне на въззивния съд, поради което и не е налице тази обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Освен това, този въпрос е и неотносим, тъй като жалбоподателката, ищца е предявила иска си пред съда по своето местоживеене – Девинския районен съд, а не пред Софийския районен съд, който счита за местно компетентен да разгледа същия. При това положение и при направеното от ответното дружество по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за подсъдност на спора пред съда по неговото седалище /общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК/ произнасянето на съда е по този спорен предмет – дали районният съд, пред който ищцата е предявила иска е местно компетентният, или такъв е този по седалището на ответника. Приложението на чл. 362 КТ касае друга хипотеза, извън спорния предмет, като спорът за подсъдността в случая е разрешен и съобразно съдебната практика /напр. определение № 18 от 14.01.2014 год. по ч. гр. д. № 7706/2013 год. І г. о., опр. № 247 от 28.05.2013 по гр. д. № 2972/13 год. І г. о., опр. № 63 от 10.02.11 по гр. д. № 21/11 год. ІІІ г. о./
Поради тези съображения не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 1334 от 21.12.2013 год. по ч. гр. д. № 525/2013 год. на Смолянския окръжен съд по подадената частна касационна жалба от А. С. Д., чрез адв. Ж. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: