О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92.
гр. София, 01.02..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1164/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д., Р. Д. И. , И. А. С., А. И. С., Т. Т. К., А. А. К. и М. Ц. Ш. срещу въззивно решение от 29.06.09г., постановено по гр.д. № 863/07г. на Софийския градски съд, ІІв г.о. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 10.01.07г. по гр.д. № 3059/05г. на Софийския районен съд, 29 с-в, поправено с решение от 07.07.08г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Д. Д., Р. Д. И. , И. А. С., А. И. С., Т. Т. К., А. А. К. и М. Ц. Ш. против С. о. иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част от УПИ * в кв.24 по плана на гр. С., м.”Б” с площ от 1 440 кв.м. при посочените в решението граници и за осъждане на ответника да им предаде владението върху имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на ищците А, като през 1949г. същият е бил отчужден по ЗБНМ/отм./ за предвидено по регулационния план благоустройствено мероприятие – детски дом, а собствениците са обезщетени парично. С оглед на това е прието, че материалноправната легитимация на ищците по предявения ревандикационен иск е обусловена от успешното провеждане на предвидената в ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони административна процедура за отмяна на отчуждаването, каквато в случая не е проведена, тъй като е налице отказ на кмета на общината да се произнесе по искането им за отмяна на отчуждаването, който отказ не е бил обжалван.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, нито са изложили релевантни доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от К. Д. Д., Р. Д. И. , И. А. С., А. И. С., Т. Т. К., А. А. К. и М. Ц. Ш. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 29.06.09г., постановено по гр.д. № 863/07г. на Софийския градски съд, ІІв г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: