О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 148 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 23.07.2008 год. по гр. д. № 3736/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото в отменената с решението от 19.11.2007 год. по гр. д. № 224/2007 год. на Върховния касационен съд част, е отменил първоинстанционното решение от 26.06.2002 год. по гр. д. № 1399/2000 год. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС и за разноските и е постановил друго, с което осъдил ответниците Р. А. Н. от гр. С. да предадат на ищцата Д. Д. Т. владението върху описания в решението апартамент. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариалния акт № 229/99 год. и присъдил в тежест на ответниците плащането на разноските, направени от ищцата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците Л. А. Н. и Р. Д. А. , чрез пърномощника им адвокат Ив. Г. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и молба за отмяната му.
Ищцата Д. Т. , чрез пълномощника й адвокат Бл. Н. , в писмен отговор поддържа липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовават се на противоречиво решаване на спора от два съдебни състава на въззивния съд, както и на противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с представените и цитирани в нарочна молба решения по конкретни граждански дела. Макар и неформулиран изрично съществения въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, от изложението може да се направи извод, че това е въпросът за наличие на симулативно придобивно основание в полза на ищцата, обосноваващо извод за липса на материална легитимация като собственик на спорния имот. Касаторите се позовават на направеното от тях в този смисъл възражение при повторното разглеждане на спора пред въззивния съд.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Договорът за покупко-продажба от 27.12.99 год., обективиран в нот. акт № 229/99 год. е признат за нищожен с влязлото в сила първоинстанционно решение по иска на Д. Т. , като продавач и Р. Д. А. , като купувач, поради липса на съгласие. При повторното въззивно разглеждане на делото производството е висящо по иска на Д. Т. против двамата ответници – Л. Н. и Р. А. за ревандикация на спорния апартамент, предмет на горната покупко-продажба. За да уважи иска по чл. 108 ЗС въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на имота, на основание покупко-пордажаба с нот. акт № 38/99 год. от 14.07.99 год. и ответниците са намират в него без основание за това. Приел, че твърдяната от ответниците, сега касатори, симулативност на това придобивно основание не е доказана, тъй като не са налице доказателства за наличие на сключен договор за заем между продавачите по този договор В. и трето за спора лице – О. А. , който всъщност е прикритата с продажбата от 14.07.99 год. сделка.
Действително, при първоначалното въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имота, с оглед нищожността на договора за покупко-продажба от 14.07.99 год., като симулативен и прикриващ договор за заем с уговорка за удовлетворяване на кредитора по него по начин, различен от предвидения в закона. Поради липсата на първата от куумлативно предвидените предпоставки на иска по чл. 108 ЗС, същият е отхвърлен.
Това въззивно решение в тази му част е отменено от касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане в частта по иска по чл. 108 ЗС, по който е постановено обжалваното с настоящата жалба решение. Затова и различното решаване на въпроса за действителността на придобивното основание на ищцата от двата въззивни състава не представляват основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като решенията са в рамките на едно и също исково производство и не е налице влязло в сила решение. За да е налице поддържаното от касаторите основание следва същественият материалноправен въпрос да е решен от съд с влязло в сила решение, и то в различен смисъл от решението, което се обжалва. Такова противоречие не е налице и с представената от касаторите съдебна практика – решенията на ВС и ВКС, в които най-общо предмет на разглеждане са били искове за установяване нищожност на привидни договори. В настоящия случай въззивният съд е приел, че не е налице привидност на договора за покупко-продажба от 14.07.99 год., с който Т. е придобила собствеността от продавачите В. , тъй като липсват събрани доказателства за твърдяната от касаторите симулация – страните по него да са прикрили друго сключено между тях съглашение и то да е договор за обезпечаване на заем на продавачите по него по начин, непозволен от закона, съгласно чл. 152 ЗЗД. Такъв спор не е бил предмет на разглеждане в представените съдебни решения, поради което и същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, не е решаван противоречиво в представената практика. Затова и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, както и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не са изложени никакви съображения, въз основа на които да се прецени значението на съществения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В заключение следва извод за липса на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.07.2008 год. по гр. д. № 3736/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Л. А. Н. и Р. Д. А. , чрез адвокат Ив. Г. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: