6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
гр. София, 07.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №692 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], Б. С. М. и Г. С. М. срещу решение от 02.12.2014г. по в.т.д. №583/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение №320/16.06.2014г. по гр.д. №1889/2013г. на Кюстендилски районен съд в обжалваните му части, с които са отхвърлени исковете по чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД на [фирма], [населено място], срещу Б. С. М. и Г. С. М. за осъждане на всеки от двамата ответници да заплати сумата от по 10 000 лева – задатък в двоен размер по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2008г., сключен между Б. С. М. и Г. С. М. – продавачи и С. Г. Русулски, действащ като [фирма], като купувач, правата на купувача по който договор са били придобити от ищеца на основание чл.15 ал.1 изр.1 от ТЗ; а също са уважени евентуалните искове по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД на [фирма], [населено място], срещу Б. С. М. и Г. С. М. за осъждане на всеки от двамата ответници да заплати сумата от по 5 000 лева – представляваща част от авансово платената цена по същия предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2008г., като дължима на отпаднало основание вследствие развалянето на договора поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът [фирма], [населено място], обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от него искове с правно основание чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел и ценил фактите и обстоятелствата, установени в производството. Счита за неправилно схващането на въззивната инстанция, че сумата, посочена в договора като платено капаро, не съставлява задатък, а аванс.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп на решението до касация по въпроса „При използване на думата „капаро“ в договора следва ли да се има предвид, че страните са уговорили „задатък“ или само „аванс“? Твърди, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Постъпила е и касационна жалба от Б. С. М. и Г. С. М. срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу тях искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Касаторите поддържат, че решението в тази част е неправилно, недопустимо и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърдят, че в приложеното гр. дело №70/2013г. на Кюстендилски районен съд се съдържат доказателства, че предварителният договор от 10.10.2008г. е нищожен поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от посоченото в него лице С. Г. Русулски, а от сина му, който не е разполагал с представителна власт да сключва предварителен договор за продажба на недвижими имоти.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторите в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поставят следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди и коментира в мотивите на решението си всички наведени от страните съображения? 2.Следва ли съдът да обсъди всички допуснати доказателства или има право на избор кои да обсъжда и кои не? 3. Допустимо ли е съдът да се произнася по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, уважавайки иска, при положение, че са допуснати, но необсъдени от съда доказателства относно нищожността на договорната връзка?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Въззивният съд е приел за установено, че между С. Г. Русулски, действащ като [фирма] и ответниците Б. С. М. и Г. С. М., е съществувало облигационно правоотношение по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2008г., находящ се в [населено място], общ. К., като при подписването ответниците – продавачи са получили от купувача сумата от 10 000 лева, представляваща „капаро“, за което предварителният договор имал характер на разписка. Приел е, че в уговорения срок /31.08.2010г./ окончателен договор не е бил сключен, а въпреки наличието на непрекратен предварителен договор за продажба ответниците продали имота на третото лице Иво К. И.. Поради това е приел, че за ищеца е възникнало правото да развали сключения предварителен договор, което той е упражнил с предявяването на исковата молба. Въззивният съд е обсъдил уговорките относно платената като капаро сума и е счел, че същата съставлява аванс, а не задатък, поради което подлежи на връщане в същия размер. Установил е, че с договор за продажба на търговско предприятие от 26.02.2009г. [фирма] е прехвърлил търговското си предприятие на ищцовото дружество.
По въпроса, поставен от касатора [фирма], [населено място], е даден отговор в решение №64 от 10.09.2012г. по т. д. №193/2011г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №71 от 09.07.2010г. по т. д. №726/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и формиращи задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, която настоящият състав изцяло споделя. В тях е прието, че обвързването на конкретен договор със задатък, както и определянето на размера на този задатък е израз на автономията на волята на договарящите страни. Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната преценка на договарящите дали да придадат на определена престация значението на задатък, който да потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му. Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при неизпълнение – ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка – в предвидения в чл.93 ал.2 от ЗЗД двоен размер.
Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с уеднаквената вече практика, доколкото въззивният съд е изтъкнал, че за да се приеме, че предаването на определена имуществена ценност /вещ или парична сума/ изпълнява ролята на задатък, уговорките на страните следва да дават опора за обоснован извод, че договорът съдържа клауза, аналогична по съдържание на нормата на чл.93 от ЗЗД. Изводът на възззивния съд, че процесният договор не съдържа такива уговорки е свързан с преценката на доказателствения материал и е обуславящ за правилността на решението, поради което не подлежи на преценка в производството по допускане до касация.
Не са налице предпоставки за допускане до касационен контрол на решението и по жалбата на касаторите Б. С. М. и Г. С. М.. На първо място следва да се отбележи,че в изложението на касационните основания касаторите само формално са посочили допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, без да посочат задължителна практика на ВКС или практика на съдилищата, в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно решение. От друга страна, правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към сключването и развалянето на процесния предварителен договор за продажба и пораждане на задължението за връщане на платеното по него. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ.
Третият формулиран от касаторите Б. С. М. и Г. С. М. въпрос дали е допустимо съдът да се произнася по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, без да обсъди представените доказателства относно нищожността на договорната връзка, не е обуславящ изхода на спора, доколкото възражения за нищожност на процесния предварителен договор не са били въведени своевременно в първоинстанционното производство. Такива твърдения не са въведени нито от ищеца с исковата молба, нито от ответниците с отговора на същата. Действително в исковата молба ищецът наред с исковете, предмет на въззивното производство, е предявил при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, като е поискал ако съдът намери договора за недействителен, да присъди сумата от общо 10000 лева като дадена без правно основание. Основания, водещи до недействителност на договора за продажба не са посочени от ищеца. Независимо от това първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта, с която този иск е бил отхвърлен, и е влязло в сила, поради което правилно въззивният съд не е разглеждал въпроса за нищожността на процесния предварителен договор.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.12.2014г. по в. т. д. № 583/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение №320/16.06.2014г. по гр.д. №1889/2013г. на Кюстендилски районен съд в обжалваните му части, с които са отхвърлени исковете по чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД на [фирма], [населено място], срещу Б. С. М. и Г. С. М. за осъждане на всеки от двамата ответници да заплати сумата от по 10 000 лева – задатък в двоен размер по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2008г., сключен между Б. С. М. и Г. С. М. – продавачи и С. Г. Русулски, действащ като [фирма], като купувач, правата на купувача по който договор са били придобити от ищеца на основание чл.15 ал.1 изр.1 от ТЗ; а също са уважени евентуалните искове по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД на [фирма], [населено място], срещу Б. С. М. и Г. С. М. за осъждане на всеки от двамата ответници да заплати сумата от по 5 000 лева – представляваща част от авансово платената цена по същия предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2008г., като дължима на отпаднало основание вследствие развалянето на договора поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.