О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София 29.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 524/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от м. р. р. и б., подадена от юрисконсулт Н. Н. , срещу въззивно решение №672 от 22.12.2008 г. по гр. дело №554/2008 г. на Русенския окръжен съд. С него е обезсилено решение №72 от 26.06.2008 г. по гр. д. №2478/2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от държавата, представлявана от м. на р. р. и б., за прогласяване нищожността на сключения между община Р. и Т. В. В. договор за продажба от 21.10.1996 г. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове от държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, срещу община Р. за признаване за установено, че държавата е собственик на гарсониера в таванския етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в град Р., ул. „К”№45 и за осъждане на Т. В. В. и М. М. В. да предадат на държавата владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че общината е била собственик на процесното жилище към момента на сключване на договора за продажба – 21.10.1996 г. на основание разпоредбата на чл.2, ал.1, т.6, пр. първо ЗОбС в редакцията и към този момент и продажбата не е нищожна поради противоречие на закона.
Ответниците по касационната жалба община Р., Т. В. В. и М. М. В., двамата от град Р., не са заявили становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.3, т.5 ЗДС и колизията и с разпоредбите, уреждащи общинската собственост. Д. е станала собственик на процесното жилище през 1977 г. по реда на чл.37, ал.1 ЗСГ/отм./, т.е по способ, предвиден в закон, съобразно разпоредбите на чл.3 ЗДС. По тази причина не е станал общинска собственост през 1996 г, тъй като не попада в категорията общинско жилище съобразно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.6, пр. първо ЗОбС в редакцията и към този момент и чл.42, ал.1 ЗОбС. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №672 от 22.12.2008 г. по гр. дело №554/2008 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съобразно първоначалната редакция на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.6, пр. първо ЗОбС жилища, предназначени за настаняване под наем на граждани, са общинска собственост. В случая по делото е установено по безспорен начин, че процесното жилище, след отнемането му през 1977 г. в полза на държавата по реда на чл.37, ал.1 ЗСГ/отм./, през 1978 г. е било предадено за оперативно управление на „Ж” – община Р.. В него на основание разпоредбата на чл.37, ал.4 ЗСГ/отм./ са били настанени като наематели ответниците Т. В. В. и М. М. В.. Въззивният съд в съответствие с посочената практика е приел, че процесното жилище към момента на продажбата му през 1996 г. е било общинска собственост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №672 от 22.12.2008 г. по гр. дело №554/2008 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.