О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София 29.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 675/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К. и С. И. К., двамата от град Г., подадена от пълномощника им адвокат А, срещу решение №10 от 12.02.2009 г. по гр. дело №717/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №106 от 21.10.2008 г. по гр. д. №24/2008 г. на Габровския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу В. Х. Х. иск, че не дължат сумата от 30 768.41 лв. по изпълнителен лист от 20.06.2007 г., издаден от Габровския районен съд. Въззивният съд е приел, че подписаният между страните договор за ипотека от 14.12.2001 г. съдържа изявленията на двете страни и за предоставяне на заем в размер на левовата равностойност на 10 200 щ.д.
Ответникът по касационната жалба В. Х. Х., град Г., не е заявил становище.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси за това, може ли да се установява с договор за ипотека сключването на договор за заем и получаването на заетата сума. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №10 от 12.02.2009 год. по гр. дело №717/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. Повдигнатите от касатора материалноправни въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея фактът на сключването на договор за заем с предаване на заетите пари може на общо основание да се доказва и с изявленията на страните, материализирани в нотариален акт за договорна ипотека. В случая в нотариалния акт от 14.12.2001 г. ясно е отразено, че към момента на сключването на договора е получен заем в размер на левовата равностойност на 10 200 щ.д. Посочен е и падежът на задължението за заем. Описани са и последиците от неиздължаването в срок на „цялата заета сума”. Ипотеката винаги се отнася за конкретно вземане. В договора за ипотека вземането следва да бъде определено по начин, позволяващ отъждествяването му /чл. 170 ЗЗД/. В случая ипотеката е учредена за точно определено вземане. Езиковото и логическото тълкуване на употребените в нотариалния акт изрази „предоставя заем в размер на левовата равностойност на 10 200 щ.д.” и „за обезпечаване на вземането” сочи, че към момента на сключването на договора за ипотека заемателите са получили изцяло и в брой заетата парична сума.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 12.02.2009 г. по гр. дело №717/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.