3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 923
С., 21.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 321/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място] против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 369 от 08.12.2010 г. по гр. дело № 604/2010 г., с което е потвърдено решение № 133 от 23.07.2010 г. по гр. дело № 167/2010 г. на Свиленградски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено дисциплинарно наказание „забележка” наложено на Е. И. Т. със заповед № РД 15-8 на 09.02.2010 г. на началника на Митница С. към Агенция „Митници” за нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ, работеща на длъжността „младши митнически специалист” в Митница С. при Агенция „Митници” [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото е въпросът – кога и при какви обстоятелства трябва да се извършва бдителен митнически контрол, изразяващ се в извършване на щателна митническа проверка на превозното средство и багажа на пътниците – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Е. И. Т. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставения правен въпрос не обуславя решаващите мотиви на съда за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос относно обстоятелствата, при които се извършва бдителен митнически контрол изразяващ се в извършването на щателна митническа проверка на превозното средство и багажа на пътниците не обуславя решаващите изводи на съда за уважаването на иска, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание за нарушаване на трудовата дисциплина, поради неизпълнение на законови нареждания на работодателя (чл. 187, т. 7 КТ) и за нарушения по т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения предвидени в други актове. Прието е, че в заповедта не са посочени законовите разпореждания на работодателя, по отношение на които се твърди, че ищцата виновно е нарушила, а това не може да се доказва в хода на съдебното производство, тъй като са факти от значение за съставомерността на деянието по нарушението по чл. 187, т. 7 КТ. Прието е, че цитираните в заповедта нарушения на чл. 45 от Регламент (Е.) № 918/1983 г. на Съвета и чл. 58, ал. 4 ЗДДС, чл. 51а, ал. 2 ППЗДДС, §1, т. 54 и т. 55 ДР на ЗДДД по т. 10-та на чл. 187 КТ не съдържат конкретни задължения, с които митническият служител следва да се съобразява при своята работа, а имат дефинитивен характер или съдържат принципни положения относно митническото облагане на личния багаж на пътниците и поради това са несъотносими към преценка съставомерността на описаното в заповедта деяние. Това е дало основание на съда да приеме, че заповедта е незаконна и подлежи на отмяна. Видно е, че поставеният в изложението правен въпрос не обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на иска.
Жалбоподателят е поставил въпроса за „митническия контрол” по принцип, без да е посочил нормативни документи уреждащи митническите правила относими към влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на страната, като част от Европейската общност и трети страни, които са част от съдържанието на митническия контрол. Такива не са цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, които да са били нарушени от служителя. Не са посочени разработени от работодателя мерки, предписания и други, относими към „риска” определящ вероятността от възникване на събитие във връзка с осъществяване на митническия контрол, за да се прецени риска при извършената от ищцата митническа проверка, при която е проверено багажното отделение на автобус, без да са открити стоки в търговски количества извън нормите и автобусът е пропуснат, без да е извършена проверка на пътническия салон, където впоследствие са открити такива стоки, по повод на която е наложено дисциплинарното наказание. Цитирания в заповедта Регламент (Е.) № 918/1983 год. на Съвета – чл. 45, касае установяване на режим на Общността за митнически освобождавания и по-конкретно на стоките съдържащи се в личния багаж на пътниците, идващи от трети страни, които се допускат без да се облагат с вносно мито при условие, че подобен внос е освободен от данък върху добавената стойност съгласно разпоредбите на националното законодателство, който няма пряко отношение към зададения правен въпрос, а видно от мотивите на обжалваното решение, няма такова отношение и към деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание на ищцата.
Предвид изложеното следва да се приеме, че поставения правен въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 08.12.2010 год. по гр. дело № 604/2010 год. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ