О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
[населено място], 09.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1446/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №367 от 15.03.2016г., постановено по гр.дело № 3296/2015г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №3646/4.11.2015г. по гр.дело № 15880/2014г. на Районен съд – [населено място]. С това решение е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] да му бъде заплатена сумата от 5501.21 лв., представляваща причинена на дружеството вреда от пожар възникнал на 29.06.2013г., изразяваща се в унищожаване на движими вещи, както и сумата от 759.66 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за времето от 30.06.2013г. до 7.11.2014г.
В касационната жалба касаторът поддържа допустимост на касационната жалба, с твърдението, че спорът е гражданскоправен, а не търговски и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не е приложима. Цената на иска не е сумарна от обективно съединени искове, тъй като искът е за репариране на причинена на дружеството имуществена вреда, следствие на пожар, а правното основание на иска е деликт. Поддържа неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда и по конкретно на чл.7, ал.1 ГПК. Заявява, че при липса на направено възражение от ответника за цената на причинените от пожара вреди, неправилно искът е отхвърлен. Позовава се на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор на касационната жалба поддържа становище за оставяне без разглеждане на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК, алтернативното искане е за недопускане на касационното обжалване, поради непосочване на допълнителни критерий по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените от касатора въпроси. Изразява несъгласие с касатора , че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК. Поддържа, че е оспорил основателността на иска по основание и размер, собствеността на вещите, вида и степента на тяхната увреденост с отговора на исковата молба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
По допустимостта на касационното обжалване:
Ищецът е предявил обективно съединени искове по чл.50 и чл.86 ЗЗД, като първият иск е за сумата от 5501.21 лв., а вторият – за 744.33 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.06.2013г. служител на ответника е паркирал автомобил в близост до автосервиза на ищеца, натоварен са варели с леснозапалима течност, каквито са съхранявани под навес на същото дружество. При разтоварване на автомобила е възникнал пожар, който се е разпространил върху автосервиза на ищеца. Вследствие на пожара са увредени и неизползваеми описаните в 14 пункта вещи, което представлява за ищеца вреда/ щета на стойност 5501.21лв. В цената на щетата е включена сумата от 180 лв. за ремонт на климатик, монтиран в халето на автосервиза.
Пловдивският окръжен съд е приел за доказани всички предпоставки на деликта. В резултат на грешка от работник на ответника е възникнал пожар, който се е разпрострял в съседния имот, вследствие на което е причинена щета на ищеца. Искът е отхвърлен като неоснователен по съображения, че ищецът не доказва размера на щетата. Отчетено е, че в първоинстанционното производство ищецът не е поискал назначаването на ССЕ. Съдът, след като се е позовал на преклузията на чл.266 ГПК, е отказал да приеме като доказателства представени му фактури с цената за закупени от ищеца вещи, заместващи погиналите, въз основа на които ищецът е определил цената на погиналате вещи.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество, досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Касаторът формулира въпрос : Може ли при безспорно установено и доказано непозволено увреждане, вследствие на пожара, от който са настъпили доказани по вид щети на имущество на ищеца, да се приеме, че не се дължи обезщетение за преките и непосредствени вреди от деянието? Позовава се на т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС като допълнителен селективен критерий.
Така формулиран въпросът не осъществява общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за вредите от пожара е бил спорен по делото, тъй като в отговора на исковата молба / и по време на процеса/ ответникът е оспорил както вида на вредите, така и тяхната цена. С оглед на оспорването на вредите, в доклада си първоинстанционния съд е възложил на ищеца доказателствената тежест за установяването им като вид и размер. Вредата е не само елемент от фактическия състав на деликта, но тя определя и размера на дължимото от делинквента обезщетение. Във въззивното производство ищецът е направил неуспешен избор на доказателствени средства за установяване на размера на вредите от пожара, по отношение на които въззивният съд е приложил преклузията на чл.266, ал.1 ГПК. Следователно в решаващия си извод окръжният съд не е отрекъл правото на ищеца на обезщетение за причинените му от пожара вреди, а поради това, че не са доказани от ищеца. В този смисъл въпросът не формира решаващата воля на съда, което е само по себе си е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, без да се разглежда допълнителното основание / т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се отбележи, че въззивният съд не е обсъдил оплакването на въззивника за допуснато нарушение на чл.7, ал.1 ГПК от първоинстанционния съд. Поради липсата, обаче, на изрично поставен от касатора процесуалноправен въпрос в тази насока, посоченият пропуск на съда не би могъл да бъде обсъждан във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият въпрос в изложението към касационната жалба е по допустимостта на касационното обжалване, по който са изложени по – горе съображения.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация се дължат направените по делото разноски, документирани в договор за правна защита и съдействие от 30.05.2016г. и представен списък на разноските от адв. Х. за сумата от 960 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367/15.03. 2016г., постановено по в.гр.дело № 3296/2015 г. та Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав.
ОСЪЖДА „А. -96” Е., ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски 960 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: