О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
[населено място], 17.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 677/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. И. Николова – Х. чрез адв. Д. Д. от[населено място] срещу решение №62 от 12.05.2010г. по в.гр.дело №48/2010г. на Т. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска му за сумата от 3750 лв. Като основания за селекция на касационната жалба са посочени тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В писмен отговор [фирма] излага съображения за отсъствие на релевираните от касатора основания за допустимост на въззивното решение до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
С обжалваното въззивно решение е потвърдно решението на Т. районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата – касатор за сумата от 3750 лв. / за разликата до претендирания с исковата молба размер 4500лв., поради необжалването му, решението е влязло в сила/. За да постанови обжалвания резултат, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че за стопанската 2008-2009г. ищцата, като арендодател по договор от 16.10.2002г., е получила чрез пълномощника си Иван Н. от арендатора – ответника сумата от 1666.79 лв., платени на 4.11.2008г. С извършеното плащане арендаторът, приема съда, е погасил задължението си, така както е уговорено в писмения договор за аренда от 16.10.2002г.
В т.1.1 от изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Общото твърдение, че в конкретния случай е налице произнасяне по “ съществен материалноправен въпрос – отхвърляне на иск за заплащане на арендна цена по договор, по който тази цена е единствено дължима престация в пари….. като мотивите на обжалваното решение касаят едновременно основателността и доказаността на предявения иск, които са директно съществените материалноправни въпроси….”, не съставлява излагане на конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая касаторът не прави разграничение между основанието на иска и приложимата материалноправна норма с основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По този въпрос не са посочени допълнителните критерии за достъп до касация по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения от касатора процесуален въпрос може ли съда служебно да събира доказателства, събирането на които е било преклудирано от чл.131 ГПК. Макар и изрично да не е посочено, касаторът по всяка вероятност има предвид определението на въззивния съд от 2.03.2010г., с което след отмяна на хода по същество, е указал на ответника [фирма] да представи доказателства за твърдения от него факт, че е извършил плащане по арендния договор, от който произтича вземането на ищцата, тъй като е счетено, че първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал.2 ГПК да укаже на арендатора да представи доказателства за твърдения от нея факт в отговора на исковата молба, че е платила цената на арендата за стопанската година 2008г.-2009г. Формулирания от касатора процесуален въпрос е важен, но не е от значение за крайния изход на делото. В случая не става въпрос до служебно събиране на доказателства от въззивния съд, а до извършена от него преценка доколко първоинстанционния съд е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК да укаже на страните за кои от сочените от тях факти трябва да представят доказателства. Събраните пред въззивният съд писмени доказателства само са потвърдили констатациите на назначената от районния съд /по искане на двете страни в процеса и не оспорена пред този съд от ищеца/ съдебно – счетоводна експертиза, че цената на арендата за стопанската 2008г.-2009г. е получена с РКО на 4.11.2008г. от пълномощника Н., а това са: РКО от 4.11.2008г. за изплатена на ищцата сума от 3750 лв. – наем за земя 150 дка чрез пълномощника й Иван И. Н., пълномощно от 10.09.2007г., с което Р. Николова упълномощава Иван Н., вкл. да получава припадащата й се рента в пари или натура, графологична експертиза, която е потвърдила подписа на пълномощника Н. на оспорения от ищцата РКО. Представените с изложението ксерокопия на съдебни актове на ВС са неотносими към поставения от касатора процесуален въпрос, защото са по приложението на отм. ГПК за разпределение на доказателствената тежест на страните, т.е. не е налице и допълнителната предпоставка по т.2.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. По приложението на чл.146, ал.2 , чл.131 и чл. 266, ал.3 ГПК има установена практика на съдилищата, вкл. и на ВКС.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
На ответника по касация се присъждат разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №62 от 12.05.2010г. постановено по в.гр.дело №48/2010г. Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. И. Николова- Х. от[населено място] да заплати на [фирма] – Търговище разноски 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: