1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 28.01. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 764 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. Г. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Ж. Ч. от АК-Р., против решение № 17 от 01.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 398/2009 г. на Р. окръжен съд, с което е отменено решение № 263 от 12.11.2009 г. на Р. районен съд, постановено по гр.д. № 568/2009 г., в частта му, с която са уважени предявените от Т. И. Г., срещу [фирма][населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. С обжалваното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени, а в останалата му част, с която са уважени исковете по чл. 128, ал. 1 КТ, за неизплатено трудово възнаграждение и по чл. 224, ал. 1 КТ, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касаторката материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на спора, са:
– при налагане на дисциплинарно наказание, длъжен ли е работодателят да посочва конкретни нарушения;
– може ли дисциплинарната отговорност да е солидарна;
– следва ли работодателят да иска писмени обяснения от работника за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, преди налагането на дисциплинарно наказание;
– в заповедта за дисциплинарното наказание следва ли да се посочва конкретната дата на извършване на нарушението с оглед разпоредбата на чл. 194 КТ;
– кой носи доказателствената тежест за установяване законността на уволнението;
– избирателното обсъждане от съда на събраните по делото доказателства, представлява ли основание за допускане до касационно обжалване.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: решение № 204 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 440 от 04.07.2002 г. по гр.д. № 784/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1554 от 10.01.2004 г. по гр.д. № 1701/2002 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 140 от 05.03.2003 г. по гр.д. № 2793/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1 от 22.01.2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 10 от 03.06.1994 г. по гр.д. № 825/1993 г. на ІІІ г.о. на ВС, решение от 08.01.2008 г. по кас.гр.д. № 159/2007 г. І с-в на С., решение № 1506 от 10.12.1999 г. по гр.д. № 408/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1112 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 759/1998 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 217 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 6038/2007 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, [фирма],[населено място], чрез пълномощниците си адв. С. Д. и адв. М. К., и двамата от АК-Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е приел, че със заповед № 6 от 17.03.2009 г. работодателят е спазил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ като е разпоредил ищцата да даде обяснения за посочени в същата заповед дисциплинарни нарушения. Приел е, също така, че провиненията на ищцата са подробно конкретизирани, че длъжностната характеристика на работното място, заемано от ищцата, обуславя дисциплинарната й отговорност, както и че визираните в уволнителната заповед нарушения са извършени в рамките на едногодишен период до издаването на тази заповед.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а това са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения на отделни състави на ВКС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от процесуално или материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че изведеният въпрос относно задължението на работодателя да посочи в заповедта конкретните нарушения на трудовата дисциплина, въззивният съд го е решил в съответствие с цитираната съдебна практика, като е приел, че в заповедите си работодателят е индивидуализирал нарушенията на работника относно допуснати липси и разлика между получена и заприходена стока. Безспорно солидарна дисциплинарна отговорност не съществува по българското трудово законодателство, но в случая изразът „солидарност” съдът е свързал с длъжностната характеристика на работника, където в т. 25 е посочена персоналната отговорност на ищцата за цялостната работа на обекта – книжарница „М.”, независимо от наличие на отговорност и на друго МОЛ за същия търговски обект. По изведеният въпрос за поискване на обяснения на работника преди налагането на дисциплинарно наказание, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със съдебната практика, като е приел, че такова обяснение по чл. 193 КТ е било поискано. Същото е и по отношение на въпроса за срока по чл. 194, ал. 1 КТ, като съдът е мотивирал извода си за спазването на едногодишния срок с наличието по делото на конкретно писмено доказателство – справка № 1 от 16.03.2009 г. за допуснати по месеци нарушения от нея. Въззивният съд е приел, че работодателят е доказал законността на уволнението и следователно не е разместил доказателствената тежест, както твърди касаторката. По въпроса за избирателно обсъждане на доказателствата, настоящата инстанция приема, че такъв въпрос би бил основание за касиране на решението като неправилно поради необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и като основание за допускане до касационно обжалване. Същото се отнася и до всички останали правни въпроси, релевирани от касаторката, тъй като изводите на съда биха били в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото, но не са изводи, противоречащи на посочената съдебна практика. Що се отнася до релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че разрешените в обжалваното въззивно решение правни въпроси от значение за изхода на делото са от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото, същото е заявено бланкетно, без обосновка, поради което и на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос от материално и/или процесуално естество, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
На ответната страна не следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 01.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 398/2009 г. на Р. окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1627 от 01.04.2010 г. на Т. И. Г. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: