О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
Гр. София 04.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 96/2010 год.
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на Й. Г. Р. и М. В. Ч. от гр. Б. против определение № 11/6.01.2010 г. по гр.дело № 937/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивно решение № 141/20.05.2009 г. по гр.дело № 1230/2008 г. на Б. окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба Р. И. Р. от гр. Б. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да остави без разглеждане касационната жалба на Й. Р. и М. Ч. срещу въззивното решение касационният съд е изразил становище за нейната недопустимост, с оглед изискванията на чл.280 ал. 2 ГПК.
Настоящият касационен състав не споделя правните изводи за недопустимост на касационната жалба. Изискването за обжалваем интерес над 1000 лева, обуславящо допустимостта на касационното обжалване на решения по дела над фиксирания размер в процесуалната норма не следва еднакво да се прилага за паричните и за всички вещни искове, при които оценимостта на вещното право в парична стойност не е точно фиксирано, а съществува и субективна, а не само пазарна стойност на това право, което води до неприложимост на критерия за всички искове.
Преценката за обжалваемост следва да се прави конкретно за всеки иск, който има за предмет оценяемо вещно право, какъвто е случаят.
Предмет на ревандикационния иск са три земеделски имота, сънаследствени между страните, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ: а именно нива от 2,967 дка,, нива от 1,719 дка и ливада от 2,762 дка, в землището на гр. Б.. В първоинстанционното производство, за да бъде определен размера на държавната такса ищците са представили данъчна оценка на земеделските имоти, чиято стойност на всеки поотделно е под 1000 лева. Данъчната оценка обаче не следва да се счита за единствен критерии при определяне на обжалваемия интерес, който може да бъде различен от фиксираната парична стойност на вещта. В случая, предмет на защита е вещното право на собственост върху три недвижими имоти, чиято стойност следва да се приеме над 1000 лв., като бъде съобразен броя им, обема на правото, предназначението им и тяхното местонахождение. Аргумент, че данъчната оценка не е единственият критерии за обжалваем интерес е обобщаващата норма на чл.280 ал.2 ГПК, която не прави разграничение по този критерий за неоценяемите и оценяемите искове.
В този смисъл обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на същия касационен състав за разглеждане на поддържаните от касаторките основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 11/10 от 6.01.2010 год. по гр.дело № 937/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. Г. Р. и М. В. Ч. от гр. Б., против въззивно решение № 141/20.05.2009 г. по гр.дело № 1230/08 г. на Окръжен съд – Б. и
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производството по чл. 288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: