О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 04.06.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2278 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх.№ 3099 от 02.04.2019 г., подадена от касатора Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България –Благоевград” чрез адвокат П. П. от САК е заявено искане за изменяване на постановеното по настоящото дело Определение № 145 от 22.03.2019 г. с намаляване на присъдените на противната страна разноски до минималния размер поради прекомерност на адвокатското възнаграждение от 8 400 лв.
Препис от молбата е връчен на ответника по молбата (и по касация) „Тулекс” ЕООД, който е подал отговор чрез „Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници”. Възразява срещу основателността на молбата по следните съображения: адвокатското възнаграждение не е в размер на 8 400 лв., а е 7 000 лв. с начислен 20% ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС; процесуалният представител на ответника по касация не само е изготвил и подал отговор срещу изложението към касационната жалба, но е подготвил и защитата на страната по съществото на спора с оглед евентуално допускане на обжалването; фактическата и правна сложност на казуса не са в „по-ниска степен” по смисъла на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, напротив – случаят се отличава с особено висока сложност, включително в производството пред ВКС; цената на иска е определена на 50 000 лв., но имотът е застроен и за закупуването му „Тулекс” ЕООД е заплатил над 1 000 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустима. Доколкото на молителя не е връчван препис от депозирания от „Тулекс” ЕООД чрез „Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници” отговор на касационната жалба и съответно – не е бил запознат със заявеното искане за присъждане на разноски и списъка по чл. 80 ГПК, процесуално допустимо е и заявеното с разглежданата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С постановеното по настоящото дело Определение № 145 от 22.03.2019 г. касаторът и молител в настоящото производство е осъден да заплати на „Тулекс” ЕООД разноски за защитата му пред ВКС в размер на 8 400 лв. Видно от ДПЗС от 21.05.2018 г. (л. 59) и фактура № 4448 от 23.05.2018 г. (л. 60), сумата 8 400 лв. включва адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. и начислен 20% ДДС в размер на 1 400 лв., като е отразено, че процесуалният представител на ответника по касация е регистриран по ДДС с № BG175253221. Изложеното, преценено съобразно практиката на ВКС по приложението на чл. 67, ал. 2 ГПК (Определение № 521 от 25.10.2017 г. по ч.т.д.№ 1225/2017 г. на ВКС, І т.о.) мотивира извода, че при преценката за прекомерност релевантен е размерът на договореното адвокатско възнаграждение от 7 000 лв., а не сумата 8 400 лв., получена в резултат от начисляването на ДДС.
Съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В случая „Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници” е овластено и натоварено да представлява „Тулекс” ЕООД в процеса, поради което приложение намира не разпоредбата на чл. 9, ал. 3 НМРАВ, а тази на чл. 7, ал. 2 НМРАВ. При определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази каква е стойността на материалния интерес. Настоящият състав на съда намира, че тя е равна на цената на иска, която в случая възлиза на сумата 52 097,80 лв. Друго не следва от съдържанието на нот.акт № 20 от 18.01.2008 г. ( документа е на л. 235-237 от делото на СГС и установява, че цената на правото на собственост върху целия терен е 100 000 лв. без ДДС, а предмет на делото в случая са 506/1028 ид.ч. от него, чиято цена съответно е 59 066,15 лв. с ДДС), защото в рамките на исковия процес материалният интерес се съизмерява с цената на иска. Ето защо и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на 2 092,93 лв. В случая процесуалният представител на ответника по касация действително не само е изготвил и подал отговор срещу изложението към касационната жалба, но е подготвил и защитата на страната по съществото на спора с оглед евентуално допускане на обжалването. Последното е наложило проследяване на факти и правна регламентация, развили се в период от почти 100 години и при три различни правни системи (Царство България, НРБ и Република България), както и обосноваване на противопоставените от дружеството възражения за насрещни права. Ето защо, преценявайки действителната фактическа и правна сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, ВКС намира, че същата е над средната за дела от този тип. По тази причина съдът намира, че възнаграждението не може да бъде намалено под 2-кратния размер на минималното такова, а именно – сумата 4 185,87 лв. без ДДС, или 5 023 лв. с ДДС. От друга страна, съобразявайки естеството на поставените в изложението към касационната жалба питания и обстоятелството, че производството е приключило във фазата по селекция, съдът намира, че възнаграждение от 7 000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата 4 500 лв. без ДДС, или 5 400 лв. с включен 20% ДДС.
Във връзка с настоящото произнасяне следва да се подчертае, че (както е разяснено с т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК) намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели подлежащи на изпълнение задължения по него, а е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие.
Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА постановеното по настоящото дело Определение № 145 от 22.03.2019 г., като
НАМАЛЯВА размера на дължимите от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България –Благоевград” в полза на „Тулекс” ЕООД разноски за защитата на последния в касационното производство от сумата 8 400 лева на сумата 5 400 (пет хиляди и четиристотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: