О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№734 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 01.07.08г. по гр.д. №517/08г. на СГС, ІІ-Г ГО, след отмяна на решението от 05.11.07г. по гр.д. №2359/97г. на СРС, 53 състав, е отхвърлена молбата на С. Д. М. срещу Л. Д. Т. за обезсилване на възлагателното решение по реда на чл.288, ал.7 от ГПК /отм./ и изнасяне на процесния имот на публична продан.
Въззивният съд е приел, че с решение от 21.12.03г. по гр.д. №2359/97г. на СРС делбеният имот е бил възложен на Л. Т. , която е била осъдена да заплати на С. М. сумата от 21850лв. Решението е влязло в сила на 31.08.05г. На 12.12.05г. Л. Т. е открила срочен влог на С. М. и до 12.01.06г. е внесла сумата от 22 635лв. С нотариална покана от 29.12.05г. Т. е уведомила М. за открития банков влог. Нотариалната покана е връчена при отказ. Прието е, че сумата по възлагателното решение, заедно със законната лихва, е платена изцяло, в 6 месечния срок по чл.288, ал.6 от ГПК /отм./, поради което не са налице условията на ал.7 за обезсилване на възлагателното решение. Прието е, че е налице точно изпълнение, тъй като носимото по смисъла на чл.68, б.”а” от ЗЗД задължение е изпълнено и при влагане на сумата по банков път на името на кредитора. Направено е разграничение между местоизпълнение и начин на плащане. В чл.68, б.”а” от ЗЗД не се определя начина на плащане – в брой или по банков път, а се регламентира правилото, че паричните задължения се изпълняват по местожителството на кредитора към момента на плащането.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от молителя С. Д. М.. В нея се поддържа, че по обуславящия изхода на спора въпрос дали е налице точно изпълнение въззивното решение противоречи на т.10 от ТР №1/2004г., според което задължението за заплащане на сумите по уравнението на дела е носимо и следва да се изпълни по местожителството на кредитора, като при преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД. Според жалбоподателя точно изпълнение има само в случаите, при които плащането се извърши в дома на кредитора. Освен това той счита, че по поставения въпрос била налице противоречива съдебна практика, илюстрация на която са решенията на първата и втората инстанция по настоящия спор, както и други съдебни решения, третиращи въпросите за обезсилване на възлагателни решения по реда на чл.288, ал.7 от ГПК/отм./.
Ответницата в производството Л. Д. Т. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. То не противоречи на приетото в т.10 на ТР №1/2004г., в което се сочи само, че задължението по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./ е носимо и следва да се изпълни по местожителството на кредитора. Едно носимо парично задължение обаче може да бъде изпълнено както чрез плащане в брой на адреса на кредитора, така и чрез влагане на средства по банков път на негово име. Това разрешение е възприето в посоченото от въззивния съд решение №1181 от 12.10.99г. по гр.д. №511/99г. на ВКС, І ГО, както и в решение 86-а от 1997г. на І ГО на ВКС. Посочените решения не влизат в противоречие с ТР №1/2004г., а само детайлизират начина на изпълнение на носимото задължение. Въззивният съд е съобразил решението си с тази практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. То възниква само в случаите, при които въззивното решение противоречи на едно или повече влезли в сила съдебни решения. Ето защо различното разрешение на съдебния спор, дадено от първата и втората инстанция по него, не се включва в основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Другите решения на ВКС, посочени в касационната жалба, не третират въпроса, който е спорен по настоящото дело, ето защо те също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 01.07.08г. по гр.д. №517/08г. на СГС, ІІ-Г ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: