1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
С., 27.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1631 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Й. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Н. от АК-С., против въззивно решение от 02.04.2009 г., постановено по в. гр. д. № 4013/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б състав, с което е отменено решението от 31.08.2007 г. на Софийския районен съд, 44 с-в, постановено по гр. д. № 6786/2006 г., в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1520 лв., представляваща неплатена наемна цена за времето от 01.09.2002 г. до 20.03.2003 г., в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата от 2 476,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 01.09.2004 г. – 02.10.2005 г., в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 312,73 лв. до сумата от 604,08 лв., представляваща лихва за забава за времето от 01.09.2002 – 01.09.2004 г. и в частта по чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./ над сумата от 209,54 лв., като тези искове са отхвърлени. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за сумата от 3040 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 21.03.2003 г. до 01.09.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2006 г. до окончателното изплащане. В тази част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в посочените размери е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като правен въпрос е посочен – наличието на дължима наемна цена или дължимо обезщетение в размер, определен на база наемна цена за предходен период, за разрешаването на който твърди, че се налага намесата на ВКС, за да наложи еднаквото му разрешаване от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба Е. И. Й., С. И. Й. и Т. Й. Гущерова, и трите от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и обусловен от тях по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове в посочените по-горе размери, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за периода 01.09.2002 г. – 20.03.2003 г., за сумата от 1520 лв. – неплатена наемна цена, следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а искът с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД ЗЗД за сумата от 2 476,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 01.09.2004 г. – 02.10.2005 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и данните по делото, срочният наемен договор между страните се е трансформирал в безсрочен и за този период не се дължи обезщетение за ползване без основание.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна.Поставеният от нея правен въпрос е общ и не е обусловил изхода на делото по предявените искове. Освен това не е обосновано приложното поле на нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Доводите на касаторката сочат необоснованост на въззивното решение и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение обаче не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на всички относими и допустими доказателства при формиране на вътрешното убеждение на съда за неоснователност на предявените искове касае правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.04.2009 г., постановено по в. гр. д. № 4013/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б състав, по касационната жалба с вх. № 28895/05.06.2009 г. на Е. Й. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: