О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
гр. София, 06.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 632 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответниците В. Е. Н. и Т. Е. Н., чрез пълномощника им адв. Л. И., обжалват въззивното решение от 18.08.2009 год. по гр. д. № 248/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 10.05.2008 год. по гр. д. № 105/2005 год. на Сливнишкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което касаторите и останалите ответници са осъдени да предадат на ищците Д. Д. М., И. П. М., А. П. П., К. М. П., Н. И. П., Л. И. П., Г. И. Д., С. Д. П., В. К. П., Г. Й. Г. и В. Г. Д. владението върху собствения им недвижим имот в[населено място], представляващ неурегулиран поземлен имот кад. № 101 в кв. 5 по кадастралния план на селото, с площ 1 378 кв. м., от които 37 кв. м. попадат в улица, а останалата площ от 1 333 кв. м. – в строителен полигон, одобрен през 1987 год.
Касаторите се позовават на недопустимост, респ. неправилност на решението, поради основанията по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават приложението на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС е в противоречие на изразеното становище по същия въпрос с решението по гр. д. № 1680/2001 год. на ВКС, а изводът за невъзможност същите да придобият по давност спорния имот противоречи на трайната съдебна практика относно характеристиката на владението, като годно основание за придобиване на собственост в резултат на продължило десетгодишно владение, намерила израз в р. І от ППВС № 6/74 год. и ТР № 85/68 год. ОСГК.
Ищците не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 108 ЗС са били отхвърлени и вместо това да уважи същите, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на възстановения по ЗСПЗЗ имот с представеното решение № 10 от 30.09.2008 год. на ОбСЗ – Б.. Същото представлява валиден административен акт, в който имотът е индивидуализиран напълно, представена е и скица, съдържаща реквизитите по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което и с оглед конститутивното му действие легитимира ищците като собственици на имота, в качеството им на наследници на бившите собственици братя А.. Налице са и останалите предпоставки за основателност на предявения ревандикационен иск – ответниците се намират в имота без основание, с оглед неоснователността на възражението им за придобиване на имота по давност – до 1997 год. упражняваното владение не може да породи правни последици с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, а след това теченето на давността е прекъсната с предявяването на иска за спорния имот.
С разпоредбата на чл. 288 ГПК достъпът до касационно обжалване на въззивните решения е ограничен с произнасянето относно наличието на основанията за допускането му, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, при наличие на останалите предпоставки по т. т. 1-3. Както е посочено в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационния контрол, който определя и произнасянето на ВКС по допускане на касацията. В настоящия случай, формулираният от касаторите въпрос за допустимостта на предявения иск по чл. 108 ЗС, макар и да е обусловил изхода на спора, с оглед имплицитното произнасяне на въззивния съд по него с оглед разглеждането на иска по същество, не е разрешен в противоречие с цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1680/2001 год., тъй като фактите по двете производства са различни. В настоящето е налице решение на ОбСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделския имот, с което е приключена процедурата пред органа по възстановяване на поземлената собственост. Такова е и приетото разбиране в решението на ВКС, на което се позовават касаторите – след приключване на това производство искът по чл. 108 ЗС е допустим, което е хипотезата по настоящето дело. Затова и не е налице противоречиво произнасяне по този въпрос в двете решения, което да обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По втория релевиран от касаторите материалноправен въпрос – за давността, като способ за придобиване на правото на собственост върху имота, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие както на задължителната, така и на постоянната съдебна практика относно института на придобивната давност в продължение на законовия срок, тъй като въззивният съд е приел, че в настоящия случай законът изключва настъпването на правните последици от давностното владение за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. От друга страна е приел, че предявяването на иска е пречка за теченето на давността и след 1997 год. – чл. 116, б. “б” ЗЗД, т. е. произнасянето му не е в смисъла, вложен от касаторите при формулиране на въпроса им в изложението, а именно – че продължилото десетгодишно владение е основание за придобиване на правото на собственост. Такъв аспект на въпроса не е разгледан от въззивния съд в решението, поради което и не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В заключение се налага извода за липса на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 532 от 18.08.2009 год. по гр. д. № 248/2009 год. по описа на Софийския окръжен съд, по подадената от В. Е. Н. и Т. Е. Н., чрез адвокат Л. И., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: