О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
гр. София, 13.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 503 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответницата Б. Т. Х., чрез адв. Кр. И., обжалва въззивното решение от 31.01.2011 год. по гр. д. № 6131/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.02.2010 год. по гр. д. № 2361/2008 год. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба между касаторката и Ц. Ц. Х. на имот, представляващ УПИ * в кв. 123 по плана на [населено място],[жк], целият с площ 747 кв. м., заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 121.50 кв. м., при равни права по ? ид. ч. за всеки от тях.
Касаторката поддържа становище за неправилност на решението, поради основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като счита, че произнасянето на въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 342 и съотношението й към разпоредбата на чл. 133 ГПК има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед създаване на ясна съдебна практика по тълкуването на горните разпоредби. Позовава се и на допуснато процесуално нарушение, свързано с неизготвяне на доклад по делото от първоинстанционния съд, с оглед на отстраняването на което от въззивния съд касаторката обосновава и възможността да се правят възражения и искания за допускане на доказателства по тях и във въззивното производство.
Ответникът по жалбата Ц. Ц. Х., чрез адв. К., я оспорва в писмен отговор, вкл. и наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба между страните на останалия в наследство от общия им наследодател Т. Х. недвижим имот, представляващ дворно място и построената в него триетажна жилищна сграда, въззивният съд е приел, въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, че общият наследодател е бил собственик на дворното място, и по приращение е придобил собствеността и върху надстроените два етажа на жилищната сграда в него, узаконени през 1997 год. След смъртта му през 2001 год. собствеността върху имота е преминала в неговите наследници по закон, низходящи, а след смъртта на сина му Ц. Т. Х. през 2006 год. неговата наследствена част е преминала в лицето на ищеца Ц. Ц. Х., негов син. Страните по делото се легитимират като собственици на по ? ид. ч. от останалия в наследство от общия им наследодател имот, поради което и съдът е допуснал съдебната делба.
Въззивният съд не е изложил съображения по направеното от съделителката Б. Х. възражение за изключване от делбата на надстроените два етажа, което същата е поддържала в първото по делото заседание, проведено на 3.04.2009 год. в производството пред първоинстанционния съд. Приел е, че липсват данни по делото отделните етажи от сградата да са самостоятелни обекти на правото на собственост.
С разпоредбата на чл. 288 ГПК достъпът до касационно обжалване на въззивните решения е ограничен с произнасянето относно наличието на основанията за допускането му, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, при наличие на останалите предпоставки по т. т. 1-3. Както е посочено в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационния контрол, който определя и произнасянето на ВКС по допускане на касацията. В настоящия случай, формулираният от касаторката като процесуалноправен въпрос този за съпоставката на разпоредбите на чл. 342 ГПК и чл. 133 ГПК е релевантен за изхода на спора, тъй като липсата на произнасяне по направеното възражение против включването в делбата на два от етажите в сградата е обусловило правните изводи в обжалваното решение за наличие на съсобственост между страните върху цялата сграда.
Формулираните в изложението процесуални въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с изготвяне на доклада по делото и неговото съдържание, в случая по въпроса за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по направеното от ответницата възражение, за отказа от събиране на доказателства с оглед преклузията на чл. 133 ГПК и съпоставката на тази разпоредба с чл. 342 ГПК, които въпроси са релевантни за изхода на спора. Горните разпоредби представляват нови правни институти, по прилагането на които съдебната практика все още не е утвърдена и налага произнасянето на касационната инстанция с оглед тълкуването им в контекста на настоящия спор. Необходимостта от правилно и еднакво приложение на новите разпоредби на ГПК относно изготвянето на доклада по делото и спазване изисванията за неговото съдържание, както и правилата за събиране на доказателства с оглед предвидената в закона преклузия и особените разпоредби в производството на съдебната делба, обуславят наличието на поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 11 от 31.01.2011 год. по гр. д. № 6131/2010 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от Б. Т. Х., чрез адв. Кр. И., касационна жалба против него.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: