3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
гр. София, 30.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 892 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „В. срещу определение № 1469 от 27.05.2010 г. по ч.гр.д. №1411/10 на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същия срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК № 2373 от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 4355/2010 г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Навеждат се оплаквания за незакосъобразност на обжалваното определение на въззивната инстанция.
Ответната страна в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество счита частната касационна жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение , въззивният съд е приел, че правилно съдът издал заповедта по чл.410 от ГПК в полза на „Е. С.. Бургас срещу „В.. Пловдив е осъдил последния да заплати и разноските в заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 1959 лева. Съставът на ПОС се е позовал на обстоятелството, че така определеният размер е в унисон с разпоредбите на чл. 7, ал.5 пр.3 във с ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, към която препраща чл.36 от Закона за адвокатурата и следователно оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК са неоснователни.
Частният жалбоподател не излага основания за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 т.т. 1-3 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното ТР.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1469 от 27.05.2010 г. по ч.гр.д. №1411/10 на Пловдивски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.