5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 11.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 889 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 738 от 01.12.2014г. по т.д.№ 1087/2014г. на Апелативен съд Пловдив. С него след отмяна на решението по т.д. № 415/2012г.на ОС Пловдив, касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 76 614.30лв.-сбор от цената на продадени и незаплатени варови и бетонови разтвори и замазки, и цена на извършен превоз, по сключен на 24.09.2008г. договор за доставка и издадени 48 бр.фактури за периода 30.04.2009г.-16.12.2009г., ведно със законната лихва от 27.04.2012г., и сумата 23 016.63лв.-обезщетение за забава от датата на падежа на задължението за плащане по всяка една от фактурите до 27.04.2012г., ведно с разноските за производството.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила /необсъждане на обясненията на вещото лице, на показанията на свидетелката, ангажирана от ответното дружество, разрешаване на спор, предмет на друго дело/, нарушение на материалния закон /нищожност на договора за търговска продажба поради неподписването му от законния представил на купувача, недоказаност на отделните продажбени отношения/ и необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за отхвърлянето на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване поради произнасяне в обжалваното решение в противоречие със задължителната за него практика по чл.290 ГПК /Решение № 62 по т.д.№ 546/2008г. на 2 т.о./ по въпроса относно доказателствената сила на неподписани фактури за фактическото предаване на стоките, предмет на твърдяна продажба и относно доказателствената сила на неподписани фактури досежно наличието на облигационна връзка. При същата допълнителна предпоставка, обоснована с противоречие с Решение № 202 по т.д.№ 87/2011г. на 2 т.о. и с факта, че договорът не е подписан от управителя на ответното дружество, и в него не е посочено лицето-мним представител /т.е. липса на съгласие-чл.26,ал.2 ЗЗД/ се иска допускане на обжалването по въпроса за приложимостта на чл.301 ТЗ. В противоречие с практиката на ВКС било и произнасянето по въпроса за задължително обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност като позоваването е на множество решения по отменения процесуален ред и ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК. Не било обсъдена констатацията на вещото лице, че процесните фактури са предмет на друго дело № 92/2010г. на ПОС и не били обсъдени показанията на св.В.И..
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са констатирали допустимостта на предявените искове, преценявайки предмета на приложените към настоящото дело две търговски дела-т.д.№ 80/2012г. и 92/2010г. на Пловдивския ОС. Установили са, че по тях произнасянето е за дължими суми за доставка на бетон за друг период. Изричен е изводът, че фактурите, предмет на т.д. № 92/2010г. не са предмет на настоящото. Констатирано е, че по двете приключили дела ответникът не е оспорвал валидността на договора от 24.09.2008г. за доставка на бетонови смески и разтвори, в който краен срок на действие не е уговорен, напротив-самият купувач се е позовал на него в производството по т.д.№ 92/2010г. Обсъдено е, че по този договор ответникът е получавал доставки за период, предхождащ исковия, и е извършил плащания по тях, поради което и с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ е счетен за валиден и обвързващ страните. Пловдивският АС е приел за неоснователни възраженията на ответника за липса на реално осъществени доставки по процесните фактури и товарителници, неносеши подпис на представител на купувача. Обсъдено е заключението на счетоводната експертиза, съгласно което всички описани 48 бр.фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни; Сумарното количество бетонови разтвори и др. по товарителниците съответства без разлика на количество с отразеното в съответната фактура; В счетоводството на ищеца, което е водено редовно, издадените фактури са обвързани с товарителниците; Процесните фактури фигурират в счетоводството на ответника по кредита на сметка 4011 със същата обща стойност-налице е пълно съвпадение в сумите, дължими по процесните фактури, отразени счетоводно при двете страни; Ответникът ги е включил в дневниците за покупки и в справката-декларация по ЗДДС и е ползвал правото си на данъчен кредит, въпреки, че в неговото счетоводство товарителниците не са заведени и фактурите не са свързани с първични счетоводни документи. След обстоен анализ на гласните доказателства е прието за установено, че през цялата 2009г. ищецът е доставял на [фирма] бетон за обект „Пепелен тръбопровод“ за тръбопровода и съпътстващите сгради над [населено място], общ.Гълъбово и той е получаван от служители на [фирма]. Обсъдено е, че свидетелката В. И. не опровергава показанията на ищцовите свидетели, тъй като тя визира период след 10.11.2009г.- относим към последната от процесните фактури. При съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства /експертиза и свидетелски показания/ е обоснован изводът за доказаност реалността на доставките и за възникване на насрещното задължение на купувача за заплащане цената и обезщетението за забава.
Няма основание за преценка за недопустимост на обжалваното решение, съотв. основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за проверка дали е налице такъв порок. Становището на касатора, че е нарушен принципът за непререшаемост на спора е основано на „заключението на вещото лице“ при извършена проверка по приложено дело и извод на съда в обратен смисъл.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия въпрос за доказателственото значение на неподписаните от купувача фактури относно получаването на стоката. Въззивната инстанция не е придала доказателствена стойност за установяване факта на реалността на доставката на неподписаните от получателя фактури. Изводът за изпълнението на задълженията на продавача да предаде стоката изобщо не почива и не се основава на неподписаните фактури, а на отразяване на доставката в счетоводството на ответника-включването в дневника за покупки и справките декларации по ДДС и анализа на свидетелските показания относно фактическото доставяне. Неуместно е несъответно на изводите на апелативния съд е позоваването на решението по т.д.№ 546/2008г. на 2 т.о. на ВКС. Обжалваният акт е в съответствие с константната практика на ВКС, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, ведно с включването й в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението за плащане и доказват съществуването му.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване с оглед произнасянето на въззивната инстанция по приложението на чл.301 ТЗ. Изводите в обжалваното решение са, че не само не е налице противопоставяне от търговеца, но той изрично се е позовал на валидността на същия договор, защитавайки се по предявен по реда на чл.422 ГПК иск от продавача за установяване на вземане, произтичащо от запис на заповед. Констатациите в обжалваното решение са, че в това производство ответникът-купувач се е позовал на договора от 24.09.2008г. за доставка на бетонови смески и разтвори, посочвайки го като валиден източник на каузалното правоотношение, обезпечено със записа. Отделно от това непротивопоставянето е обосновано и с приемане и плащане на доставки по същия договор за период, извън исковия.
Третият въпрос няма характеристика на правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които са касационни основания за отмяна на решението, а не основания за допустимост на факултативния касационен контрол. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Констатация на вещо лице, която е извън областта на притежаваните от него знания /че процесните фактури са предмет на друго дело/ не подлежи на обсъждане от съда. В обратния случай това би било процесуално нарушение.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна доказаните и поискани разноски за настоящото производство по представен списък по чл.80 ГПК-сумата 5 160лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 738 от 01.12.2014г. по т.д.№ 1087/2014г. на Апелативен съд Пловдив.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 160лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: