3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3298/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение по гр. д. № 67/2013 г. на Софийския градски съд. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и две съдебни решения.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. А. Д., със съдебен адрес в [населено място] счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 22. 03. 2013 г. по гр. д. № 67/2013 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 35386/2012 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Д., извършено със заповед от 31. 01. 2012 г., тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител търговска експлоатация” в Т. Кулата и е осъдено [фирма] да й заплати сумата 279,16 лв обезщетение за оставане без работа за периода от 20. 06. 2012 г. до 23. 10. 2012 г.. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането на Д. за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 24. 10. 2012 г. до 20. 12. 2012 г. в размер на 1447 лв. и е осъдено [фирма] да заплати тази сума. Решаващият съд е признал уволнението за незаконосъобразно, тъй-като работодателят не е доказал законосъобразно извършен подбор, при който на работа са останали действително лицата с най-високи показатели по чл. 329 КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 3/16. 01. 2012 г. ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че подборът не е извършен правилно, като не е взел предвид писмените доказателства и цялостните показания на свидетеля, посочен от жаллбоподателя. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на приложеното решение от 20. 02. 2006 г., ІІІ г. о. на ВКС, с което е прието, че работодателят има право на преценка по целесъобразност на професионалните качества и работата на лицата, включени в подбора, която преценка е извън съдебния контрол. Посочено е, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: какви качества на работниците следва да се оценяват при подбора, когато уволненият работник не е оспорил протокола за подбор, длъжен ли е съдът да вземе предвид оценяването, посочено в протокола и длъжен ли е работодателят да провежда пълно доказване с други доказателства на обстоятелствата относно подбора. Като доказателство за противоречива практика, жалбоподателят сочи решение от 11. 02. 2013 г. по гр. д. № 109/2013 г. на Софийския градски съд, с което е прието за законосъобразен подборът, извършен с протокол от 04. 06. 2012 г., с който са определени най-ниски оценки на ищцата по настоящото дело М. Д. и друга служителка на същата длъжност Светла Г..
Искането на жалбоподателя е неоснователно.
Д., че обжалваното решение противоречи на ТР № 3/2012 г. ОСГК, защото е налице съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работниците, подборът е извършен от лица, които имат преки наблюдения за работата на служителите, вкл. на ищцата Д. и въззивният съд не е взел предвид всички доказателства по делото, е несъстоятелен. По същността си, този довод е твърдение за необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно доказването, които съображения могат да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл. 293 ГПК, но не и в производството по допускане на касационно обжалване. Практиката, застъпена в приложеното решение от 20. 02. 2006 г., че преценката на работодателя за качествата и работата на работниците, включени в подбора, е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, е изоставена с приемането на ТР № 3/2012 г., поради което няма основание да се счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС. Поставените от жалбоподателя въпроси: когато не е оспорен протокола за подбор, длъжен ли е съдът да вземе предвид оценяването от протокола и длъжен ли е работодателят да провежда пълно доказазване с други доказателствени средства, не могат да бъдат основание за допускане на касация, тъй-като още с исковата молба Д. е оспорила законността на уволнението поради неизвършен подбор, ответникът е направил възражение, че подбор е извършен съгласно закона – критериите по чл. 329 КТ и като предмет на спор между страните е поставен въпроса за правилността на подбора. За този спор е без значение, дали ищцата е оспорила протокола за подбор като документ. Относно приложеното решение по гр. д. № 109/2013 г. на СГС, то е неотносимо към искането за допускане на касационно обжалване поради противоречива съдебна практика по конкретен правен въпрос. С това решение е прието, че друга служителка от същото дружество е уволнена законосъобразно след извършен подбор, при който е установено, че има най-ниско ниво на изпълнение на възложената й работа. Касае се за доказателствен извод, формиран по друго дело с друг спорен предмет, обусловен от конкретните показатели на друго лице, а не за разрешаване на правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22. 03. 2013 г. по гр. д. № 67/2013 г. на Софийския градски съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: