О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 19.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 174 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.07.2008г. по гр.д. № 594 / 2008г., с което Варненски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 14.02.2005г. по гр.д. № 8103/2007г. на Варненски районен съд, е отхвърлил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Жалбоподателят – П. М. П., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът „Ж” към Н. ”Ж” в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.02.2005г. по гр.д. № 8103/2007г. на Варненски районен съд, е отхвърлил искове П. М. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е работил като „техник-механик на ПП влак” и със Заповед №ЛС-Н-12/06.08.2007г.е уволнен дисциплинарно, считано от 07.08.2007г., за неявяване на работа на 30 и 31юли 2007г. , за което е дал обяснения на 03.08.2007г. Прието е също така, че на 07.08.2007г. той е поискал с жалба до Директора на Ж. секция да бъде отменена заповедта, но същата е оставена без уважение. С искова молба от 09.10.2007г. жалбоподателят е поискал уволнението да бъде отменено от съда, но в обжалваното решение е прието, че същата е подадена два дни след изтичане на срока за предявяване на иска визиран в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ, поради което е погасен по давност. Съдът е приел, че с отправяне на жалбата до Директора на Ж. секция е спазен срока за предявяване на иска, тъй като тя не е била адресирана до съда, за да е възникнало задължение да бъде препратена от директора на съда и да се породи задължения за последния за произнасяне по същата.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е разрешен съществения правен въпрос, а именно за възможността да се приложи разпоредбата на чл. 358, ал. 3 КТ и да се приеме, че срокът за предявяването на исковете, не е пропуснат. Представя решение от 13.02.2006г. по гр.д. №241/2004г. на ВКС, в което е прието, че жалба до регионалния инспекторат няма характер на искове молба и те може да се счита за такава, с оглед запазването на срока за подаването й, както и решение от 09.07.2007г на ВКС, в което е посочено, че подадена жалбата до работодателя не представлява искова молба
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира,че не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Кодексът на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове. Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ искът за отмяна на заповедта за уволнение се предявява в 2-месечен срок. В съответствие с практиката на ВКС е изводът на съда, че жалбата на ищеца до работодателя срещу уволнението не представляват искова молба, нито работодателят е некомпетентен орган по смисъла на чл. 358, ал. 3 КТ. В нея жалбоподателят е изложил своята гледна точка относно уволнението и е избрал съществуващия извънсъдебен път за оспорване на законността на уволнението пред самия работодател съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ. Ето защо в съответствие с практиката съдът е приел, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 358, ал. 3 КТ и да се приеме, че срокът за предявяването на исковете не е пропуснат.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто
г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 17.07.2008г. по гр.д. № 594 / 2008г., с което Варненски окръжен съд, по жалба на П. М. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: