3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 946
С., 28.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 601/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на И. С. Х. и Н. Н. И., и двамата от [населено място] срещу определение № 3409 от 01.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 1994/2010 г. на Софийски градски съд, с което по същество е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение от 27.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 22396/2009 г. на Софийски районен съд, 36 състав, издадена по заявление на [фирма] срещу частните жалбоподатели като солидарно задължени лица по запис на заповед от 21.12.2007 г. за сумата 200 000.
В частните касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна, а допустимостта на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитативно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността и е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване, което обуславя извод за недопустимост на частните касационни жалби.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, това определение е окончателно и не подлежи на обжалване по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на И. С. Х. и Н. Н. И. срещу определение № 3409 от 01.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 1994/2010 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: