8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
С., 3.07.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1645 по описа за 2011 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. И., Б. Димитрова И., В. Банков М. и К. Ж. М., подадена чрез пълномощника им адвокат П. С. срещу въззивно решение № 109 от 4.07.2011 г. по гр.д. № 285/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 1310 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 1876/2004 г, с което са уважени предявените срещу тях на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД от П. С., действащ като едноличен търговец с фирма “П.-П. С.”, [населено място] искове и е оставено без уважение направеното от тях възражение за прихващане с дължими от ищеца суми, представляващи вложени от тях средства за отстраняване на некачествено и в отклонение от архитектурните проекти и строителни книжа строителство, и неизпълнение на сключения на 23.09.2004 г. договор за изработка.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен и материалноправни въпроси решени в противоречие с цитираната задължителна практика на Върховния касационен съд, както и с дадените разрешения в цитираното решение на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Т. С., в качеството му на едноличен търговец с фирма “П.-П. С.”, [населено място] в писмения отговор чрез адвокат Б. Ж. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ въззивният съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е уважил исковете за неоснователно обогатяване, предявени от П. Т. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма “П.- П. С.”, [населено място] срещу Г. С. К., Л. А. Д., В. и К. М., И. и Б. И. и И. И., като ответниците са осъдени да върнат съобразно квотите им в съсобствеността на дворното място, върху което е изградена от ищеца жилищна сграда, състояща се от избен етаж, партерен етаж, шест жилищни етажа, тавански жилищен етаж и обитаемо подпокривно пространство стойността на вложените материали в сградата. Приел е, че между съсобствениците на дворно място в [населено място], [улица], върху което е построена сградата, а именно И. Б. И., В. Банков М., Г. С. К. и Л. А. Д. като обещатели и Велико И. Т., Т. П. В., А. Ф. А., Л. К. Т. и ищецът П. Т. С., /но не в качеството му на едноличен търговец/, като приематели е сключен предварителен договор за възмездно учредяване право на строеж за определени обекти в бъдеща жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер, пет жилищни етажа и мансарден етаж, която ще бъде построена в дворното място срещу задължението на приемателите да проектират и построят цялата сграда с техни средства. За съсобствениците на дворното място са предвидени жилища, като същите са запазили и са се съгласили взаимно да си учредят право на строеж. Предвидено е, че правото на строеж се учредява срещу построяване на обектите конкретизирани в приложение № 1. В договора изрично е посочено, че неразделна част от него е сключеният на същата дата между страните по предварителния договор и П. Т. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма “П.- П. С.” договор за строителство. По силата на този договор изпълнителят се е задължил да построи сградата. За собствениците на дворното място е предвидено, че изграждането на техните обекти ще съставлява възнаграждение срещу учреденото от тяхна страна право на строеж за обекти, които да придобие в собственост строителя, а за възложителите несобственици на дворното място е предвидено, че ще заплащат на строителя възнаграждение по 12 500 нед. лева за 1 кв.метър. Към м.12.1999 г. строителят е изградил сградата до степен на завършеност – груб строеж. През 1997г. е предявен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, който с влязло в сила на 20.09.2001 г. е отхвърлен.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че поради неучредяване на право на строеж на трети за съсобствеността лица, изградената от ищеца сграда върху съсобствения на ответниците недвижим имот по принципа на приращението е станала тяхна собственост, при части каквито притежават в дворното място. С това към края на 1999 г. имущественото им се е увеличило, респ. те са се обогатили, като ищецът се е обеднил, тъй като се е лишил от имуществени блага. Изложил е съображения, че по време на строителството между страните по делото е било налице правоотношение, възникнало по силата на сключения между тях предварителен договор и неразделната част от него-сключения на същата дата договор за изработка. Основанието за изпълнение на договора за изработка от страна на ищеца е очакваното в бъдеще сключване на окончателен договор за учредяване право на строеж върху отделни обекти в бъдещата сграда. Това очаквано основание- учредяване на право на строеж-не е осъществено нито чрез договор сключен в нотариална форма, нито чрез решение по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Поради това, че юридическия факт, който би основал получаване на имуществено благо от ответниците не се е осъществил и не може да бъде осъществен въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за връщане на даденото им при условията на неосъществено основание в хипотезата на чл.55, ал.1,пр.2 ЗЗД. Приел е за неоснователно възражението, че исковете за погасени по давност, по съображения, че при този фактически състав давностният срок започва да тече от влизане в сила на решението, с което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен. В случая решението е влязло в сила на 20.09.2001 г., а исковата молба е заведена на 11.11.2004 г., т.е. преди изтичане на пет години от началото на срока. Изложил е съображения, че ответниците са се обогатили с пазарната стойност на неоснователно придобитото имущество и дължат връщане на същото в размер съобразно квотата им в съсобствеността на дворното място. Размерът на имуществената облага е определен към м. 12.1999 г., когато ответниците са получили в конкретен вид сградата, в състоянието й отразено в заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи. Направените в процеса в условие на евентуалност възражения за прихващания от страна на ответниците за сумата общо от 110 000 лв., представляваща стойността на вложените от тях средства за отстраняване недостатъците на извършеното от ищеца строителство е приел за неоснователни. Изложил е съображения, че договорът за изработка, от който ответниците черпят права е развален по право, поради пълната невъзможност за изпълнение на задължението на ответниците по договора- за учредяване от тяхна страна на право на строеж за обекти в сградата, поради което те не могат да черпят права от него, на които да съответстват задължения за изпълнение от страна на ищеца, вкл. да претендират заплащане на обезщетение за неизпълнението на задължение на ищеца за качествено извършено строителство. По същите съображение е приел за неоснователно възражението на ответниците М. за заплащане на направените от тях разходи за наем на жилище, докато завърши строителството на сградата.
В обобщение съдът е приел, че ответниците дължат на ищеца съответна на квотата в съсобствеността на дворното място част от стойността на сградата в състоянието, което тя е имала към момента, когато той е преустановил дейността по нея, т.е. с всичките й дефекти и отклонения от строителните правила и норми, както е и остойностена в приетото от въззивната инстанция заключение на вещото лице.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправия въпрос приложима ли е хипотезата на дължимост на получено на неосъществено основание без да е налице облигационна връзка между даващия и получаващия имуществената облага в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – ППВС №1/1979г, в което са уредени трите фактически състави на чл.55, ал.1 ЗЗД, като вторият от тях винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено. Поддържа се, че жалбоподателките Б. И. и К. М. не са страни по сключения предварителен договор и договор за изработка, поради което по отношение на тях тези два договора не могат да бъдат разглеждани, като основание на което ищецът е престирал, очаквайки те да учредят вещни права при условията на предварителния договор. Основанието на което тези две жалбоподателки са осъдени солидарно със своите съпрузи да изплатят на ищеца съответно 143 320 лв. и 160 000 лв. е от значение за изхода на спора.
По поставения материалноправен въпрос не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в ППВС № 1/1979 г. Ж. Б. Димитрова И. и К. Ж. М. са съпруги на И. Б. И. и В. Банков М.. Същите заедно със съпрузите им са съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност на съответни ид.част от дворното място. Те дължат връщане на даденото на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като по силата на приращението / чл.92 ЗС/ стават съсобственици на същата ид.част от построеното в него/ в режим на съпружеска имуществена общност/ с което се обогатяват. Подлежи на връщане полученото, както в хипотезата при начална липса на основание, така и даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, като разликата е в момента от който вземането става изискуемо. Въпросът е поставен с оглед на различните правни последици, които произтичат от различните фактически състави на чл.55, ал.1 ЗЗД, в случая конкретно с оглед направеното възражение от жалбоподателите, че исковете са погасени по давност. При първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията, а при втория от настъпване невъзможността да се осъществи основание. За двете жалбоподателки задължението за връщане на полученото имуществено благо е възникнало при начална липса на основание към м.12.1999 г. когато на възложителите е престиран обекта в груб вид и то не се явява погасено по давност, предвид датата на която е заведена исковата молба – 11.11.2004 г.
По поставения материалноправен въпрос възможно ли е бъдещото /очаквано/ основание да представлява изпълнение по друг договор в полза на трето лице се поддържа,че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърде се, че ищецът е престирал по договор за изработка очаквайки ответниците да изпълнят престация по друг договор в полза на други лица между които е П. С., като физическо лице, а договора за изработка е сключен с П. С. в качеството му на едноличен търговец, като съдът не е разграничил правата и задълженията на физическото лице и на търговеца.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. В настоящия случай П. С. е в две различни качества- изпълнител по договора за изработка и приемател по предварителния договор. И. му претенции са предявени в качеството му на изпълнител и те произтичат от нереализиране на предварителния договор за учредяване на право на строеж, който не се е осъществил, поради неизпълнение на поетите от ответниците задължения. Двата договора са взаимно свързани, поради което на ищеца се дължи заплащане на извършеното, тъй като с оглед отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД той не придобива собственост за определените му обектите в сградата. Ищецът има две качества, но тъй като лицето е едно и също, и предявеният иск е в качеството му на изпълнител, то поставения правен въпрос за приложението на чл.22 ЗЗД е неотносим към спора, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението са поставени и процесуалноправни въпроси- допустимо ли е при новото разглеждане на делото от въззивнен съд заинтересованата страна да въвежда нови възражения и използва нови защитни средства; допустимо ли е в тази фаза на процеса да се приемат нови доказателства, които не са новооткрити и не се отнасят до новонастъпили факти, но са свързани с допустими и нововъведени в спора възражения. Поддържа се в изложението, че съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателите за разваляне на договора за изработка, което е от значение при преценката на наведеното възражение за изтекла погасителна давност в противоречие с ТР №1/2001 г. на О..
Съгласно даденото в т.12 на ТР № 1/2001г. разрешение заинтересованата страна може да се позове и на нови защитни средства. Макар и за пръв път заявени, те могат да се основават на събрания при първоначалното разглеждане фактически и доказателствен материал, а така също на установени при новото разглеждане обстоятелства поради допуснати от съда процесуални нарушения при предишното разглеждане, както и на новооткрити или новонастъпили обстоятелства. Във всички случаи използуването на нови защитни средства ще е допустимо, но когато се основава на нови факти и доказателства извън случаите, в които непредставянето и неизтъкването им е резултат на допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при първоначалното разглеждане, обсъждането на последните от съда ще се свърже с ограничението на чл. 218з, ал. З ГПК /отм./ за тяхната допустимост. При евентуалното им недопускане от съда при липсата на качеството на доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства, защитното средство евентуално няма да се възприеме като неподкрепено с твърдяните от страната факти и доказателства, които ги установяват.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Приетото от въззивния съд, че представените от жалбоподателите 6 бр. телеграми изпратени от обещателите до приемателите по предварителния договор за развалянето му и до ищеца за разваляне на договора за изработка нямат качеството на доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства по см. на чл.218з, ал.3 ГПК /отм./ не влиза в противоречие с даденото в тълкувателното решение разрешение. След като представените доказателства не са за новоткрити или новонастъпили обстоятелства, защитното средство не следва да се възприеме от съда, като неподкрепено с твърдените от страната факти и доказателства. Останалите доказателства касаят права на страни извън настоящия спор- взаимоотношенията между ищеца и възложителите несобственици по договора за изработка. Жалбоподателите не могат позовавайки се на чужди права да правоизключат правата на ищеца по предявения иск.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 4.07.2011 г. по гр.д. № 285/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :