5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
С., 22.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3274 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Стопанска академия „Д. А. Ц.” [населено място], чрез пълномощника си адв. С. П. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 19 от 21.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1500/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 168 от 28.10.2013 г. на Свищовския районен съд, постановено по гр.д. № 394/2013 г., е уважен предявеният от Д. П. В. от [населено място], срещу Стопанска академия „Д. А. Ц.” [населено място], иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № ЛС-1063/07.06.2013 г., издадена от зам. ректора на Стопанска академия „Д. А. Ц.” [населено място], с която на основание чл. 192, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 7 и т. 10 и чл. 189, ал. 1 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск, съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – допустимо ли е въззивният съд да изключи доказателство по делото и въз основа на това да откаже да разгледа жалбата по същество, както и за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба, Д. П. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-Велико Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 357, вр. с чл.188, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност съгласно чл. 186 КТ. Приел е, че по делото не е установено по безспорен начин, че на 21.05.2013 г. ищцата е пушила цигара на вътрешна тераса в Учебна база „Север”/блок 2/ в нарушение на заповед № 1041 от 30.11.2010 г. на ректора на СА”Д. А. Ц.” и разпоредбата на чл. 21, т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред на академията, но дори да се приеме, че тя е извършила това нарушение, същото не представлява нарушение на трудовата дисциплина, което е свързано с виновно неизпълнение на трудовите задължения, които се определят от трудовия договор, длъжностната характеристика и други правила, свързани с трудовата дейност и че задълженията, чието неизпълнение подлежи на санкция са свързани с трудовата функция, а забраната за тютюнопушене съставлява административно, а не дисциплинарно нарушение по смисъла на разпоредбите на КТ. Приел е, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал законосъобразността на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което включва доказване извършването на конкретно нарушение на трудовата дисциплина като в тази връзка е приел, че не е представен Правилника за вътрешния трудов ред на академията.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси от процесуално естество, свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК, но те не са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Действително въззивният съд е приел, че работодателят не е представил Правилника за вътрешния трудов ред на академията, но този неправилен извод не се е отразил на крайния му извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като релевираното нарушение, свързано със забраната за тютюнопушене дори да се приеме, че е извършено от ищцата, същото не е свързано с нарушение на трудовите й функции, т.е. липсва връзка на твърдяното нарушение с трудовите функции на ищцата, поради което наложеното й дисциплинарно наказание „забележка” се явява незаконосъобразно. Поставеният правен въпрос за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК по принцип е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, която е уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика от данните по делото въззивният съд е приел, че в случая твърдяното нарушение не съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на КТ, тъй като не е свързано с изпълнение на трудовите функции от страна на ищцата, а ако бъде установено следва да последва административна санкция, а не такава, свързана с нарушение на трудовата дисциплина. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. В случая въззивното решение е постановено в съответствие с посочената по-горе задължителна съдебна практика по приложението на тези процесуалноправни норми, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 21.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1500/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3188 от 31.03.2014 г. на Стопанска академия „Д. А. Ц.” [населено място].
ОСЪЖДА Стопанска академия „Д. А. Ц.” [населено място] да заплати на Д. П. В. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: