6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
С. , 21.10. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4126/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Г. Х. срещу въззивно решение № 96 от 23.01.2014 г. по гр. дело № 2258/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 50 от 7.01.2013 г. по гр.д. № 1125/2011 г. на Софийски градски съд, са уважени исковете по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на С. Л. Д. сумата 74 026 евро, получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство от 26.06.2006 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 506.88 евро, обезщетение за забава за периода 17.11.2010 г. до 27.01.2011 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по правни въпроси, които са обусловили решаващите извода на съда за уважаване на исковете и са от значение за точното прилагане на закона, а именно: допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и недопускане на допустими и относими доказателства от съществено значение за изясняване предмета на делото и обективното решаване на спора, въпреки наличието на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК; допустимо ли е без мотиви да се отхвърля доказателствено искане по чл.266, ал.3 ГПК; администкративните забрани за извършване на строителство и по-късното издаване на акт обр.2 съставляват ли по естеството си основания за наличие на обективно забавяне договорените срокове на строителство; невъвеждането в експлоатация на общинска ВиК мрежа за процесната сграда възпрепятства ли издаването на акт обр.16 и въвеждане в експлоатация на сградата; степента на завършеност на сградата и в тази връзка размера на неизпълнението сочат ли в конкретния случай на основание за разваляне на процесния договор и оттам основателен ли е искът по чл.55 ЗЗД във връзка с упражненото право от ищцата за разваляне на договора; наличието на обща писмена договорка между страните, дерогира ли прилагането на закона/ в случая нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД/; липсата на което и да е от изискванията на закона / чл.87 ЗЗД/ води ли до недопустимост и неоснователност на разваляне на договора.
Ответницата С. Л. Д. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Л. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, а по същество, че решението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от Д. срещу [фирма], [населено място] исковете по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че съобразно установените по делото факти страните са били обвързани от договор от 26.06.2006 г., разкриващ съществените елементи на предварителен договор за продажби и договор за изработка по силата на който ответникът- жалбоподател като продавач и изпълнител се е задължил да построи и прехвърли правото на собственост върху апартамент и паркомясто в новострояща се жилищна сграда в [населено място], УПИ 39 от масив 18 по картата на населеното място, м. „Г.”-комплект „М. ИН”, а ищцата- ответник по жалбата като възложител и купувач да плати уговорената цена от 83 872 евро. Ищцата е заплатила сумата от 74 026 евро съгласно уговореното и в сроковете по договора и е изправна страна по сделката. Ответникът продавач не е изпълнил своето задължение за построяване в договорената степен на завършеност и за прехвърляне правото на собственост върху обектите, предмет на договора. Сградата и прилежащото и пространство не са били довършени съгласно уговореното от страните в срока до 30.09.2007 г. и понастоящем не съществува техническа възможност за издаване на разрешение за ползване на сградата. Касае се за виновно неизпълнение на договора, за което ответникът-изпълнител и продавач отговаря, при изправност на ищцата. Приел е за неоснователно възражението, че забавата се дължи на обективни причини, предвид издадените от [община] заповеди за спиране на строителството и забрана за движение на тежкотоварни МПС в определено време. Съображенията за този извод са, че това е обичайна практика за ограничаване на строителните дейности с оглед курортния характер на [населено място], която се отнася само до четири месеца, поради което тези забрани не биха могли да се разглеждат като правопораждащ факт на обективната невъзможност на ответника за изпълнение на задълженията му по договора, съответно за изключване на отговорността по чл.81, ал.1 ЗЗД или като непреодолима сила по чл.306 ТЗ. Съображенията на съда за това са, че ответникът е търговец занимаващ се със строителство, поради което е могъл и е бил длъжен да предвиди всички обстоятелства, включително съществуването на тези забрани, като ги съобрази при уговаряне на сроковете за изпълнение, освен това в договора има клауза, съгласно която той може да бъде развален при забава на изпълнителя повече от 180 дни, или се касае до обезпечаването му с оглед евентуални трудности при строителството. Към момента на разваляне на договора /10.11.2010 г.- датата на изтичане на срока даден с нотариалната покана/ забавата е била повече от година. Затова дори и да се приспаднат сроковете на наложените забрани ответникът отново е в забава за изпълнение на задължението за строителство към датата на разваляне на договора. Изложил е съображения, относно възраженията на ответника, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията му, поради това, че не е въведена в експлоатация общинската В и К мрежа за квартала и късното издаване на акт обр.2 /даване на строителна линия/, че са недопустими- направени извън срока на отговора. Доводите по чл.87, ал.4 ЗЗД за недопустимост на развалянето, тъй като неизпълнението е несъществено с оглед интереса на кредитора също е приел за недопустимо, като направено извън срока на отговора. Като независимо от това е отбелязъл, че по общо съгласие на страните в договора е предвидено, че правото на разваляне се поражда за възложителя при забавено изпълнение от страна на строителя за повече от 180 дни, т.е. касае се за договореност, че такова неизпълнение винаги е съществено с оглед интересът на кредитора купувач по договора да получи имот, годен за ползване по предназначение- като жилище, което изключва извод за несъщественост на изпълнението, поради завършеността на имота на „груб строеж”. При липса на съставен акт обр.16 ползването на жилището не е разрешено.
По поставения от жалбоподателят правен въпрос-допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и недопускане на допустими и относими доказателства от съществено значение за изясняване предмета на делото и обективното решаване на спора, въпреки наличието на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК; допустимо ли е без мотиви да се отхвърля доказателствено искане по чл.266, ал.3 ГПК не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да остави без уважение искането за снабдяване с съдебно удостоверение, което да му послужи пред [община] за снабдяване с протокол за даване на строителна линия, издадения по това искане протокол за даване на строителна линия и ниво от 17.04.2006 г., у-ние дали е изградена и въведена в експлоатация общинската В и К мрежа на имота съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като те не са свързани с допустими- направени в срока на отговора възражения, тъй като във въззивната жалба се прави само възражение за обективни причини за неизпълнение на договора, свързани с административната забрана за строителство в периода м.юли 2006 г. до м.октомври 2007 г. Приел е за недопустимо искането за назначаване на техническа експертиза, тъй като в частта досежно преценката за обективна забава на строителството и възможността за въвеждане в експлоатация на сграда без изградена ВиК мрежа не се изискват специални знания, а последната и останалата част не е свързана с надлежно направено в срока за отговор на исковата молба възражение по исковете. За неоснователно е приел и искането за допълнителна техническа експертиза относно процента на незавършеното строителство, тъй като то не е свързано с направеното възражение в срока за отговор на исковата молба, както и че за степента на завършеност на сградата са събрани доказателства. Според тайната съдебна практика пред въззивната инстанция страните могат да сочат и представят само доказателства в хипотезите на чл.266, ал.2 ГПК, т.е. те не могат при настъпилата преклузия в първоинстанционното производство, да поправят собствената си небрежност от попълване на делото с релевантни за спора доказателства. С разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК законодателят е предоставил възможността на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, когато несъбирането им се дължи на допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, релевирано като основание за отмяна с въззивната жалба и искане за събирането им пред втората инстанция – чл.260, т.6 ГПК. Това са хипотези, когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл.146 ГПК. В случая не е била налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, поради което и приетото от въззивния съд, че поисканите във въззивното производство доказателства не свързани с допустими- направени в срока на отговора на исковата молба възражения не е в отклонение от установената практика.
По въпроса- административните забрани за извършване на строителство и по-късното издаване на акт обр.2 съставляват ли по естеството си основания за наличие на обективно забавяне договорените срокове на строителство не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е относим към правилността на решението, с оглед конкретно установените по делото факти и е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- невъвеждането в експлоатация на общинска ВиК мрежа за процесната сграда възпрепятства ли издаването на акт обр.16 и въвеждане в експлоатация на сградата. Въпросът е относим също към правилността на решението и разрешаването му е в зависимост от установените по делото факти.
Въпросът свързан със степента на завършеност на сградата и в тази връзка размера на неизпълнението сочат ли в конкретния случай на основание за разваляне на процесния договор и оттам основателен ли е искът по чл.55 ЗЗД във връзка с упражненото право от ищцата за разваляне на договора, касае приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД. Това възражение се прави за първи път във въззивната жалба. То не следва да се разглежда, като направено извън срока за отговор на исковата молба, тъй като е недопустимо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- липсата на което и да е от изискванията на закона /чл.87 ЗЗД/ води ли до недопустимост и неоснователност на разваляне на договора. Съдът е приел, че са налице изискванията на чл.87, ал.1 ЗЗД и е уважил иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като основанието на което е дадена сумата е отпаднало- развален е договора.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 23.01.2014 г. по гр. дело № 2258/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: